Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 27

Късно следобед получи факса, който и бе обещал началникът на полицията.

Тя зачете с разтуптяно сърце, ръцете и трепереха.

Първото, което видя, бе снимката на млад, хубав, мургав младеж — типичен испанец. Тя веднага забеляза приликата му с Анджела. Под снимката бе изложен следният текст:

Куинси Дитрих Медейра бе записан в регистъра на ВВУ „Санта Катерина“. Момчето бе корабокрушенец, нямаше никакви документи, нямаше роднини, никой не го потърси. Явно всички го смятаха за мъртъв. Куинси искаше да стане офицер, затова го записахме в най — престижното училище и той получи диплом с чин лейтенант. Днес мексиканците го сочат за пример.

За нас Куинси Дитрих Медейра е герой и национална гордост за нашето училище.

Надяваме се да намери близките си, за които толкова тъгуваше през всичките тези години.

Подпис: Ренато Санчес, директор на ВВУ „Санта Катерина“.

След като прочете факса, Фатима излезе от стаята си. Почти тичешком стигна до стаята на брат си и влезе, без да почука.

— Тони — извика тя — знаеш ли какво…

Тя млъкна внезапно. Срещу нея стоеше млад, хубав, мургав мексиканец, който я гледаше учудено.

— Извинявай, Тони. Не знаех, че си зает.

— Всъщност, тъкмо щях да те извикам. Запознай се с Доминик. Той пътува с приятеля си към Испания. Ще им помогна да стигнат необезпокоявани от бреговата охрана.

— Приятно ми е! — подаде тя ръка на младежа — Казвам се Фатима и съм сестра на Тони. А вие как се запознахте? — обърна се тя към брат си.

— Мисля, че аз трябва да отговоря на този въпрос — намеси се мексиканецът — Преди няколко дни акостирахме във Венеция и от посолството ни информираха, че в този хотел е отседнал испански капитан. Затова не губих време, а оставих бележка на приятеля си, който отиде до посолството, за да получи разрешително…

— Извинявай, Доминик — прекъсна го Севаро — Какво искаше да ми кажеш, сестричке? Сигурно е много важно, щом нахълтваш така неочаквано — пошегува се той.

— Може би трябва да смениш ироничния тон, братле, защото това, което открих, ще те накара да подскочиш от радост.

Фатима изглежда се ядоса.

— Добре де. Не се сърди. Какво си открила?

— Това — тя му подаде факса.

Севаро се вгледа в снимката и зачете. Изглеждаше зашеметен. Погледна факса още веднъж, след което погледна сестра си.

— Това… той едва говореше от вълнение — това… сестричке, ти си открила Куинси… о, господи, трябва да кажем на Анджела…

— Анджела! — възкликна Доминик.

Фатима и Севаро се обърнаха към него. Той бе пребледнял, а от очите му се стичаха сълзи.

— Доминик — Севаро пристъпи към него и го разтърси — Добре ли си?

— Искате да кажете, че вие сте капитан Антонио Севаро?

— Да, аз съм — той не разбираше — но какво ти е?

— Ще разберете. Аз съм приятел на Куинси Медейра. Всъщност той е мой началник. Господи, току-що открих близките му. Трябва да му кажа, преди да потеглим.

— Ти си приятел на Куинси! — възкликна Севаро — Искаш да кажеш, че той е тук?

— Да, това искам да кажа. Лейтенант Медейра се връща в Испания, за да търси сестра си Анджела и вас, Антонио. Той ми разказа всичко преди 10 години, когато баща ми Ренато Санчес го записа във военното училище, същото, в което бях и аз.