Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 28

— Значи Ренато Санчес е твой баща? — попита Фатима.

— Да, познавате ли го?

— Благодарение на него разбрах за Куинси — тя му подаде факса — сутринта говорих с началника на полицията в Мексико и късно следобед получих факса на баща ти.

— Доминик — намеси се Севаро — върви да извикаш Куинси, а ние ще кажем на…

— Куинси е жив?…

Никой не бе забелязал Анджела, която бе влязла точно когато капитанът говореше. Тя плачеше, беше много бледа и уплаши всички с вида си.

— Анджела, моля те, овладей се — той я прегърна.

— Брат ми е жив? — тя сякаш не го забелязваше — Брат ми, моето братче, о, господи, благодаря ти.

Тя се отдръпна от Севаро, но се олюля.

— Анджела — извика той — Фатима, моля те, помогни ми. Трябва да я сложим на леглото.

Той я взе на ръце, главата й се отпусна на рамото му.

Анджела бе припаднала!

— Доминик — обърна се той към него — върви да доведеш Куинси, а аз ще се опитам да я свестя.

— Веднага, сър.

Той почти излетя от стаята.

Трябваше да намери Куинси и да му съобщи добрата новина. Колко ли щеше да се зарадва, когато разбере, че неговите близки са тук?

Той тичаше към посолството.

Трябваше да го открие колкото може по-бързо. Само Куинси можеше да помогне на сестра си в този момент.

… Беше 29 септември 1895 година…

Куинси и Доминик акостираха във Венеция и се разделиха, за да могат по-бързо да потеглят към Испания.

Доминик отиде в посолството, където узна за испанския капитан и благодарение на бързата работа на администратора разбра къде е отседнал.

Така той се срещна с Антонио Севаро и, без да очаква, откри и сестрата на Куинси. Сега той отново бързаше към посолството, за да съобщи новината на приятеля си.

Откри го при посланика, когато взимаше разрешителното. Беше започнал сезонът на тайфуните и можеха да потеглят едва след няколко месеца.

Куинси бе тъжен, защото завръщането в родна Испания щеше да отнеме време. Доминик се вгледа в замисленото му лице и се усмихна.

— Не се натъжавай, братле. Все пак разрешителното е в ръцете ти и ще можем да потеглим, е, вярно, че с известно закъснение, но може би така е по-добре.

— Ти не разбираш, Доминик! — каза Куинси — Десет години бях отдалечен от близките си. Сестра ми сигурно вече ме е забравила, а капитан Севаро едва ли си спомня за мен. Мъчно ми е, че никой не ме потърси, разкайвам се, че и аз не им се обадих от Мексико през тези години. Най-вероятно всички ме смятат за мъртъв.

Доминик сложи ръка на рамото му.

— Тогава сигурно ще те зарадвам с новините, които ти нося — каза той със загадъчна усмивка.

— Носиш ми новини? — едва сега го погледна Куинси — Дано са добри, защото от години нищо не ме радва.

— Открих сестра ти! — на един дъх каза Доминик.

Куинси се изправи с невярващо изражение.

— Какво си открил? — попита той, а гласът му сякаш не беше неговият.

— Открих сестра ти, братле, Анджела — възкликна Доминик — И не само нея, но и капитан Севаро.

— Не… това… това не може да бъде… как…

— Моля те, Куинси, овладей се — той го разтърси. — Всъщност дойдох да те заведа при тях. Анджела припадна като научи, че си жив и капитанът ме прати за теб. Да побързаме.