Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 26

Когато се прибраха в хотела, всеки от тях се прибра в стаята си с чувството, че е оставил част от себе си в родна Испания.

И тази част беше Куинси!

Само Фатима не можа да заспи.

На следващия ден се затвори в стаята си и цялата сутрин прекара в разговори по телефона. Свърза се с всички градове извън Куба и Канкун.

Не откри нищо и спря дотам!

Внезапно погледът й попадна на картата. Тя стана от стола, на който седеше и се вгледа много внимателно.

Това, което видя, я накара да грабне отново телефонната слушалка. Набра някакъв номер и зачака. Отсреща се включи телефонен секретар. Тя изчака сигнала и остави съобщение, след което отново се вгледа в картата.

Какво ли бе видяла Фатима и на кого остави съобщение?

Отговорът се криеше някъде там…

Неочакван обрат

Многобройни срещи

Телефонът иззвъня и изтръгна Фатима от мислите й.

Тя понечи да грабне слушалката.

Сърцето й биеше бясно и притисна гърдите си, сякаш, за да го успокои.

Какво бе видяла Фатима на картата?

Всъщност погледът й бе попаднал на град Мексико. Отначало бе отхвърлила възможността Куинси да е стигнал дотам, тъй като градът бе отдалечен от мястото, където е паднал от палубата. Но все пак реши да провери…

Телефонът звънна отново. Тя вдигна слушалката.

— Мириам Грей, на телефона!

— Добър ден, синьорита — чу се приятен мъжки глас — Получих съобщението ви. Какво мога да направя за вас?

— Извинете за въпроса, който ще ви задам, сър, но е много важно. Правя проучване за изчезнало преди 10 години момче, което вече би трябвало да е младеж на около 23 години, и ми е необходима информация.

— Това какво общо има с интервюто?…

— Моля ви, сър, отговорете ми! Вие ли бяхте началник на полицията преди 10 години?

— Да, бях началник и все още съм.

— Помните ли дали се е случило нещо необикновено тогава?

— Какво например? — началникът явно бе раздразнен.

— Можете ли да си спомните дали сте намирали момче на около 13 години?

— Но, разбира се, много добре си спомням.

— Значи сте виждали такова момче! — възкликна Фатима развълнувано. — Името му е…

— Куинси Медейра! Много добре си спомням нощта, когато го доведоха при мен. Намерили са го заспал на пейка в градина Алмейда. Наложи се да го разпитам. А вие да не би да сте сестра му?

— Откъде знаете за сестра му?

— Казах му да се обади на близките си, за да не се тревожат, но той категорично отказа. Доводите му бяха убедителни, тъй като бе минало много време от крушението, бе решил, че всички го мислят за мъртъв. Аз не му повярвах особено и реших да проверя дали е имало крушение. Така реших да го затворя…

— Искате да кажете, че е в затвора ли? — Фатима бе ужасена.

— О, не, синьорита! Куинси е почетен гражданин на Мексико и преди повече от месец тръгна към Испания. Мисля, че вече трябва да е във Венеция.

— Венеция… Фатима не можеше да повярва на това, което чу. Бе твърде развълнувана, за да говори… Но…

— Вижте, малко съм зает сега. Затова ще ви изпратя факс за времето, което Куинси прекара с нас. Дочуване!

Фатима остави слушалката и седна. Нямаше сили да стои права. Много време мина, преди да успее да се съвземе.