Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 24

— Преди да си направиш погрешни изводи — каза тя — бих искала да знаеш, че аз го помолих да не слиза в ресторанта тази вечер.

Анджела я погледна учудено.

— Но защо? — попита тя — Не разбирам…

— Исках да поговорим насаме. Освен това трябва да се опознаем. Скоро ще станеш част от семейството ни, а не бих искала да се съмнявам в теб.

— Какво искаш да знаеш?

— Обичаш ли брат ми?

— Разбира се, че го обичам. Но не мога да се обвържа, преди да съм открила Куинси.

— Но брат ми страда. Това не е ли важно за теб?

— Важно е, разбира се. Никога не бих го наранила.

— И все пак го правиш, макар и несъзнателно.

Анджела се изправи рязко.

— Мисля, че този разговор е безсмислен. Преди да ме обвиниш в каквото и да било, защо не отидеш при Тони и не го попиташ за мнението му по този въпрос? Сигурна съм, че тези дни не си говорила с него, за разлика от мен…

— Но, Анджела…

— Съжалявам, че не ме разбираш… Става късно, а утре ме чака работа. Моля да ме извиниш.

Тя си тръгна, преди Фатима да успее да каже нещо. Прибра се в стаята си обидена и много наранена от думите й. Не искаше да вижда никого.

Тя наистина обичаше Севаро и мислеше за него, а в същото време страдаше. Страдаше от факта, че Фатима не можеше да я разбере, но се надяваше, че ще успеят да преодолеят различията си.

И все пак Анджела бе сигурна, че тази вечер няма да се отрази на отношенията и със Севаро.

Но не можеше да предположи какво я очаква през месеците, които им оставаха.

Анджела изчезва

Фатима попада на следа

Една страна, един народ, а толкова много различия. Хората бяха добри, но между тях Анджела се чувстваше не на мястото си.

Но градът й допадаше!

През времето, което прекараха на брега, Анджела откри един нов свят, който щеше да стане и неин.

Връщането беше трудно, не искаше да свършва там, откъдето започна. Не можеше да се примири с мисълта, че никога няма да открие Куинси.

Да, връщането щеше да бъде много трудно!

Не само за нея, но и за Севаро.

Той обикна този град като свой и искаше да се завърне отново тук, когато щяха да бъдат щастливи.

Колкото до Фатима, тя вече бе разбрала, че Анджела обича брат й, и направи всичко възможно тя да й прости първоначалните съмнения.

Градът беше прекрасен. Тримата се разхождаха от сутрин до вечер, посещаваха чудновати, красиви места и се чувстваха щастливи. Колкото по — бързо минаваха дните, толкова по — бързо Севаро искаше да се върне в Испания, за да разбере как са се настанили неговите бивши стажанти. Колкото до Анджела, той беше сигурен, че ще остане на кораба като пасажер.

И все пак не беше много убеден.

Трябваше да поговори с нея, преди да тръгнат отново по море.

Една вечер Фатима почука на вратата на стаята му.

— Влез! — каза той.

— Може ли? — тя подаде глава през вратата.

— Здравей, сестричке. Какво те води насам?

Фатима влезе и затвори вратата след себе си.

— Случайно да знаеш къде е Анджела? Мислех, че е при теб, но…

— Искаш да кажеш, че не е в стаята си ли? — прекъсна я той.

— Да, това исках да кажа.

— Но къде може да е? — изглеждаше разтревожен.

— Не се притеснявай. Може би е излязла да се поразходи.