Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 22

Севаро я освободи от прегръдката си и я погледна.

— Не ми казвай, че не може да има нищо между нас, защото няма да се съглася с това. Аз съм влюбен в теб и вече не издържам това поведение от твоя страна.

— Моля ви, сър, не ме карайте да се чувствам виновна. Влюбих се във вас против волята си и съм сигурна, че подобна връзка не води доникъде. Освен това, когато отново се кача на кораба като пасажер, вие ще бъдете мой началник, а връзката ни никак няма да се хареса на сестра ви…

— Това са глупости, Анджела — прекъсна я Севаро — Мислиш ли, че Фатима не се е досетила за нас? Аз не мисля така, напротив. Сигурен съм, че тя вече знае за чувствата ми към теб и навярно е на седмото небе от щастие.

— Но, сър, аз не мога да…

Преди Анджела да успее да довърши, Севаро я прегърна отново и впи устни в нейните. Тя опита да се бори, но чувствата надделяха над разума и бе принудена да се предаде. Тази целувка докосна най-скритите кътчета в сърцето й и премахна всяка нотка на съмнение, която я измъчваше. Малко по-късно Севаро отпусна прегръдката си и я погледна настоятелно.

— Помисли си, Анджела — каза той — Имаш два дни, след което очаквам окончателното ти решение.

Остави я объркана, но и щастлива!

Объркана от така създалата се ситуация, от целувката, която пречупи сърцето й, но и щастлива от откритието, че е влюбена в Севаро и че той също я обича. Поставеният от него ултиматум бе в рамките само на два дни, но Анджела вече бе разбрала кой път трябва да следва.

Щеше да тръгне по пътя на любовта, можеха заедно да бродят из океана, да се пекат на слънце, да се разхождат по палубата, да разговарят и какво ли още не.

Всичко щеше да бъде много по-лесно, ако бяха открили Куинси. Но точно сега нищо и никой не можеше да помрачи щастието й.

Севаро щеше да получи отговора и точно след два дни. А после ги очакваха спокойни дни, за каквито отдавна мечтаеха.

Дотогава може би щяха да открият Куинси и тогава щастието и щеше да е пълно.

Засега можеха само да се наслаждават на напълно заслужената почивка и на красивите брегове на Венеция.

Венеция

Съмненията на Фатима

Докато Куинси подготвяше „Синята птица“ за път, някъде далеч, край бреговете на Италия, капитан Севаро и Анджела преливаха от щастие, но и от скръб.

Бяха щастливи, че откриха любовта, но и нещастни, че Куинси не споделяше радостта им. За съжаление скръбта бе по-силна от щастието и сърцата им бяха обвити в черен облак.

Облак, който само Куинси можеше да разпръсне!…

В едно прекрасно кътче на Италия се разхождаха двама влюбени, които приличаха повече на брат и сестра, отколкото на двойка. Райското кътче, което в момента бе станало сякаш техен дом, бе Венеция, а те се намираха пред Двореца на доджите встрани от катедралата „Сан Марко“.

Тези двама влюбени гледаха двойките младоженци, тръгнали на сватбено пътешествие, които искаха да свържат първите дни от съвместния си живот с незабравимите впечатления от чаровна Венеция.

Но кои бяха тези влюбени, и дали наистина бяха двойка, или просто брат и сестра, тръгнали на обиколка из приказния град, търсещи своята половинка?