Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 20

— Слушам, сър! — отвърна по войнишки Доминик.

Той поведе Куинси из коридорите на голямата сграда. Представи го на всички, след това го заведе в стаята му.

Оказа се, че ще бъдат заедно в нея.

На леглото, което беше отредено за него имаше военна униформа, цивилни дрехи, принадлежности за баня и други необходими неща, които бяха задължителни за момчетата.

— Това ли е моята стая? — попита Куинси.

— Да! — отвърна Доминик весело. — По-точно това е нашата стая.

— Значи ще живеем заедно?

— Точно така! Надявам се да станем приятели.

— Аз също!

Момчетата замълчаха.

Но Куинси имаше нужда от някои отговори и държеше да ги получи веднага.

— Може ли да ти задам един въпрос? — попита той.

— Разбира се!

— Защо си дошъл в това училище?

— Много просто! Обичам предизвикателствата, а едно такова обучение си е чисто предизвикателство. Освен това искам да стана офицер. Може би това е единствената причина, поради която съм тук.

— Аз също искам да стана офицер. Дадох обещание, което на всяка цена трябва да изпълня.

— Трябва да знаеш, че това училище е много престижно. Тук се става рано, следва сутрешна обиколка, закуска, после лекции, военни занятия, обяд, кратка следобедна почивка, през която можеш да ходиш до града, военно обучение, вечеря и накрая сън. Лампите се гасят в 23:00 ч. Нощният живот на Мексико е извън тези стени, а ние сме между тях. Тук ние сме изолирани от света навън, дните ни се превръщат в нощи, но за сметка на това излизаме подготвени, готови да се справим с всички опасности, които ни грозят.

Цялото обучение е шест години, през които с волята на съдбата или ще се издигнеш, или ще служиш за посмешище на целия град. Сега разбираш ли защо баща ми е толкова строг?

— Мисля, че разбирам. Ако някой от кадетите се провали, този провал ще бъде записан в досието на синьор Санчес, а това никак няма да е полезно за него.

— Правилно си разбрал, Куинси! — възкликна Доминик — Бързо схващаш. По всичко личи, че си умно момче, а нашето училище се нуждае от такива кадети. Затова се учи добре, за да може един ден да те сочим с гордост. Бъди достоен за нашето училище!

— Ще бъда, Доминик. Обещавам ти, че ще се гордеете с мен, не само ти и баща ти, но и целият град.

Куинси щеше да направи всичко възможно, за да успее. Той вече бе разбрал, че в живота на всеки има само два пътя — да бъде човек, или да не бъде.

А неговата мечта си оставаше морето!

С нетърпение очакваше деня, в който ще се качи на кораба си и ще се върне в Испания при своите роднини и приятели.

… Изминаха десет дълги години!

За Куинси това бяха години на обучение, дълги тренировки и упорито учение. През това време той възмъжа, заякна, получи диплом със специалност офицер от Мексиканската армия с чин лейтенант.

С Доминик Санчес станаха истински приятели, бяха като братя. Четири години служиха в полза на отечеството, след което прекратиха службата си.

Куинси оправда доверието на Ренато Санчес, получи няколко медала като награда за добро поведение, военни действия и най-добър успех в училище.