Читать «Във властта на морето» онлайн - страница 21

Мексиканците го уважаваха и го сочеха за пример. Редом до него бе и Доминик, който спечели доверието му още първите няколко седмици след запознанството им.

С негова помощ Куинси успя да си купи малък кораб, с който един ден щеше да се върне в Испания.

Доминик стана помощник — капитан и боцман (старшина от флотата) едновременно. С лекота се съгласи Куинси да му бъде началник, защото знаеше, че ще се разбират добре. Куинси боядиса кораба в светли тонове, а отпред нарисува гълъб.

Кръсти го „Синята птица“!

Според него птиците отлитаха, но винаги се връщаха у дома.

Затова този символ означаваше завръщане!

В сърцето си той знаеше, че не са го забравили и още мислят за него като за изчезнал, а не за мъртъв.

Десет години Куинси си проправяше път към родна Испания.

Когато денят за заминаването му настъпи, той реши да постави от двете страни на кораба надпис „Испания“. По този начин искаше да покаже на всички, че уважава страната си и милее за нея. Не бе забравил и приятелите си от остров Барбада, но трябваше преди това да намери капитан Севаро, за да отидат заедно.

Все пак беше дал дума!

И докато Куинси се готвеше за дълъг път, някъде далеч край Италия, сестра му и Антонио Севаро се готвеха да пуснат котва във Венеция, където щяха да останат около три месеца. Там Анджела трябваше да избере пътя си — да остане на кораба като пасажер или да се прехвърли във военноморската база в Испания. Нещата се развиваха прекалено бързо за всички.

Приятелите на Анджела решиха да останат на кораба, така имаха по-голям шанс да открият Куинси.

Но се оказа, че трябва да изберат само един от тях. Затова, след кратко съвещание стажантите решиха, че тя е най-подходяща за това.

А Анджела се двоумеше!

Два дни преди да пуснат котва в каютата й неочаквано влезе капитан Севаро.

— Може ли? — попита той.

— Разбира се, сър!

Той седна до бюрото и я погледна.

— Случило ли се е нещо, сър? — попита тя.

— Да, стажант де Каста, случи се нещо, което много ме изненадва.

— Не ви разбирам, сър!

— Ще ти кажа, Анджела — надвеси се над нея Севаро — мислех, че искаш да откриеш брат си. А сега чувам, че ще напуснеш кораба, за да се върнеш в Испания. Но да оставим това сега, то не е толкова важно. По-важни са нашите отношения, които ти искаш да отхвърлиш с лека ръка. Сега трябва да решиш как ще се развият събитията за нас по-нататък.

— За нас? Но, сър, аз не разбирам…

— Онази нощ, когато те прегърнах, между нас стана нещо. Дори да искаш, не можеш да го отречеш, Анджела.

Севаро се изправи, приближи се до нея и я прегърна. Тя почувства, че той има право. Между тях се бе получило нещо много хубаво и тя не можеше да го подмине току-така.

Едва сега осъзна, че напусне ли кораба веднъж, никога вече нямаше да види Севаро.

— Добре! — промълви тя — Ще остана на кораба, но моля ви, сър, не ме насилвайте. В момента мислите ми са заети единствено с Куинси. Не мога да мисля за любов, когато брат ми го няма. Ще стана ваш пасажер, но само толкова. Всичко друго е без значение за мен.

— Дори и любовта ни? — попита Севаро.

— Дори и тя, сър! Дори и да съм влюбена във вас, не бих могла да изоставя издирването.