Читать «Учителят по литература» онлайн - страница 5

След grand rond той нерешително, някак странишком приближи до Никитин, покашля се и каза:

— Имах удоволствието да присъствам на станалия на масата спор. Напълно споделям мнението ви. Ние с вас сме съмишленици и много би ми било приятно да си поговорим. Имали ли сте възможност да прочетете „Хамбургска драматургия“ на Лесинг?

— Не, не съм я чел.

Шебалдин се ужаси и размаха ръце така, сякаш си беше опарил пръстите, и без да каже нищо повече, се отдалечи заднишком от Никитин. Фигурата на Шебалдин, въпросът и учудването му се видяха смешни на Никитин, но той въпреки това си каза:

„Все пак неудобно положение. Аз съм учител по литература, а още не съм чел Лесинг. Трябва да се прочете“.

Преди вечерята всички, млади и стари, седнаха да играят на „късмет“. Взеха две тестета карти: едното раздадоха на всички поравно, а другото сложиха на масата със закрита карта.

— Който има тази карта — започна тържествено старият Шелестов, като откриваше горната карта от второто тесте, — пада му се късметът да отиде веднага в детската и да целуне там бавачката.

Удоволствието да се целува с бавачката се падна на Шебалдин. Всички се струпаха около него, поведоха го към детската и пляскайки с ръце, със смях го накараха да целуне бавачката. Вдигна се голям шум, всички говореха…

— Не така страстно! — викаше Шелестов, просълзен от смях. — Не така страстно!

На Никитин се падна да изповядва всички. Той седна на стол сред салона. Донесоха шал и го метнаха върху главата му. Първа приближи да се изповяда Варя.

— Аз знам вашите грехове — започна Никитин, взрян в тъмното в строгия й профил. — Кажете ми, госпожице, отде-накъде всеки ден се разхождате с Полянски? Ох, има тук цел, има цел, че се разхожда тя с офицер!

— Плоско — каза Варя и се върна на мястото си.

След това през шала заблестяха големи неподвижни очи, в тъмното се очерта милият за него профил и го лъхна нещо скъпо, отдавна познато, което му напомняше стаята на Манюся.

— Мария Годфроа — каза той и не можа да познае гласа си — така мек и нежен беше, — какви грехове имате?

Манюся присви очи и му показа крайчето на езика си, после се изсмя и си отиде. А след минута стоеше сред салона, пляскаше с ръце и викаше:

— Вечеря, вечеря, вечеря!

И всички се втурнаха към трапезарията.

На масата Варя пак започна да спори, но този път с баща си. Полянски със сериозен вид ядеше, пиеше червено вино и разказваше на Никитин как веднъж, през зимата, по време на войната, цяла нощ престоял до колене в едно блато; неприятелят бил наблизо, така че било забранено да се говори и да се пуши, нощта била студена, тъмна, духал пронизващ вятър. Никитин слушаше и поглеждаше с едно око към Манюся. Тя гледаше в него неподвижно, без да мигне, сякаш замислена или замечтана… За него това беше и приятно, и мъчително.