Читать «Ана на шията» онлайн - страница 6

Тръгнаха за бала. Ето го и Дворянското събрание, и портиера пред входа. Фоайето със закачалките, шубите, сновящите лакеи и деколтираните дами, прикриващи се с ветрила от течението; мирише на светилен газ и на войници. Когато Аня, вървейки нагоре по стълбата под ръка с мъжа си, чу музиката и се видя цялата в грамадното огледало, осветена от множество светлини, то в душата й се събудиха радост и същото това предчувствие за щастие, което бе изпитала в лунната вечер на гарата. Тя вървеше горда, самоуверена, за първи път се чувстваше не момиченце, а дама и неволно с походка и маниери подражаваше на покойната си майка. И за първи път в живота си се чувстваше богата и свободна. Дори присъствието на мъжа й не я притесняваше, защото, като премина прага на събранието, инстинктивно се досети, че близостта на стария мъж никак не я унижава, а, обратно, поставя върху нея печата на пикантна тайнственост, която толкова се харесва на мъжете. В голямата зала вече гърмеше оркестърът и танците бяха започнали. След държавната квартира Аня, изпълнена с впечатления от светлини, пъстрота, музика, шум, обходи с поглед залата и си помисли: „Ах, колко е хубаво!“ — и веднага забеляза в тълпата всички свои познати, всички, които по-рано срещаше по вечеринки или на празници, всички тези офицери, учители, адвокати, чиновници, помешчици, негово сиятелство, Артинов и дамите от висшето общество, разголени, силно деколтирани, красиви и грозни, които вече заемаха своите места зад щандовете и павилионите на благотворителния базар, за да започнат търговия в полза на бедните. Като изпод земята се появи огромен офицер с еполети — тя се беше запознала с него на Старокиевска улица, когато беше гимназистка, но сега не помнеше фамилията му — и я покани на валс; и тя отлетя от мъжа си и имаше чувството, като че ли плува на платноходка в силна буря, а мъжът й е останал далеч на брега… Танцуваше страстно, с въодушевление и валс, и полка, и кадрил, преминаваше от едни ръце в други замаяна от музиката и шума, смесваше руския език с френски, произнасяше неясно р, смееше се, без да мисли ни за мъжа си, ни за никого и нищо. Имаше успех сред мъжете, това беше ясно, не можеше да бъде другояче, задъхваше се от вълнение, трескаво мачкаше ветрилото в ръце и искаше да пие. Баща й Пьотър Леонтич, в измачкан фрак, от който миришеше на бензин, я доближи, като й подаваше купичка с червен сладолед.

— Днес си очарователна — говореше й той, като я гледаше възторжено, — никога не съм съжалявал повече, че побърза да се омъжиш… Защо? Зная, че го направи заради нас, но… — с треперещи ръце извади пачица банкноти и каза: — Получих днес от уроци и мога да се издължа на мъжа ти.

Тя му пъхна в ръцете купичката и подхваната от някого, отлетя далече и мимоходом, през рамото на кавалера си видя как баща й, като се плъзгаше по паркета, прегърна една дама и се понесе с нея из залата.