Читать «Ана на шията» онлайн - страница 5

Само веднъж Пьотър Леонтич се осмели да помоли за петдесет рубли назаем, за да върне някакъв много неприятен дълг, но колко страдаше!

— Добре, ще ви дам — каза Модест Алексеич, като помисли, — но ви предупреждавам, че повече няма да ви помагам, докато не зарежете пиенето. За човек, който е на държавна служба, такава слабост е срамна. Не мога да не ви напомня общоизвестния факт, че тази страст е погубила много известни хора, които при въздържание може би щяха да станат след време високопоставени хора.

И се заточиха дълги периоди: „доколкото…“, „като изхождаме от това положение…“, „като се има предвид току-що казаното“, а горкият Пьотър Леонтич страдаше от унижението и изпитваше силно желание да си пийне.

И момчетата, които идваха на гости при Аня обикновено със скъсани ботуши и протрити панталони, също трябваше да изслушват нравоучения.

— Всеки човек трябва да има своите задължения! — говореше им Модест Алексеич.

Но пари не даваше. За това пък подаряваше на Аня пръстени, гривни и брошки, като казваше, че е хубаво да има такива вещи за черни дни. И често отключваше скрина й и правеше ревизия — дали всички вещи са налице.

Глава 2

Неусетно настъпи зимата. Дълго преди Рождество в местния вестник беше обявено, че на 29 декември в Дворянското събрание ще се състои традиционният зимен бал. Всяка вечер след картите Модест Алексеич развълнувано шушукаше с чиновнишите, поглеждаше загрижено към Аня и после дълго кръстосваше стаята, обмисляйки нещо. Най-накрая, в една късна вечер, се спря пред Аня и каза:

— Трябва да си ушиеш бална рокля. Разбираш ли? Но те моля да се посъветваш с Мария Григориевна и с Наталия Кузминишна.

И й даде сто рубли. Тя ги взе; но като си поръчваше бална рокля, не се посъветва с никого, поговори само с баща си и се постара да си представи как би се облякла за бала майка й. Покойната й майка се обличаше сама винаги по последна мода и винаги се занимаваше с Аня, обличаше я изящно, като кукла, научи я да говори френски и превъзходно да танцува мазурка (преди да се омъжи тя пет години беше работила като гувернантка). Аня също като майка си можеше от стара рокля да ушие нова, да изпере с бензин ръкавици, да вземе под наем bijoux. И също като майка си умееше да притваря очи, да произнася неясно р, да застава в красиви пози, когато трябва да изпада във възторг, да гледа печално и загадъчно. От баща си бе наследила тъмния цвят на косата и очите, нервността и маниера винаги да се понагиздва.

Когато половин час преди да тръгнат за бала, Модест Алексеич влезе при нея без сюртук, за да надене пред нейното голямо стенно огледало ордена на шията си, очарован от красотата й и блясъка на нейната нова, ефирна премяна, самодоволно приреса бакенбардите си и каза:

— Гледай ти каква си ми била… ето каква си! Анюта! — продължаваше той, изпаднал изведнъж в тържествен тон. — Аз те ощастливих, а днес ти можеш да ме ощастливиш. Моля те, представи се на съпругата на негово сиятелство! За Бога! Чрез нея може да бъда произведен в старши докладчик!