Читать «Ана на шията» онлайн - страница 9

Модест Алексеич постави предпазливо два пръста на устните си, за да не се разсмее високо, и каза:

— Сега остава да очакваме появата на малкия Владимир на бял свят. Осмелявам се да помоля ваше сиятелство да му стане кръстник.

Той намекваше за „Владимир“ четвърта степен и вече си въобразяваше как ще разказва навсякъде за този свой каламбур, сполучлив по находчивост и смелост, и искаше да каже още нещо такова сполучливо, но негово сиятелство отново се задълбочи във вестника, кимайки…

А Аня все се пързаляше на тройки, ходеше с Артинов на лов, участваше в едноактни пиеси, вечеряше и все по-рядко посещаваше роднините си. Те обядваха вече сами. Пьотър Леонтич се запиваше по-често от преди, пари нямаха, а фисхармониумът отдавна беше продаден за дългове. Момчетата вече не го пускаха сам на улицата и все го наблюдаваха да не падне; и когато на пързалката на „Старокиевска“ срещаха Аня с чифт коне, единият от които привпрегнат, и с Артамонов на капрата вместо кочияш, Пьотър Леонтич сваляше цилиндъра и искаше нещо да извика, а Петя и Андрюша го хващаха под ръка и му говореха умолително:

— Не трябва, татенце… Стига, татенце…

1895

Информация за текста

Антон Павлович Чехов

Анна на шее, 1895

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009

Издание: Антон Павлович Чехов. Дамата с кученцето (сборник). Издателство „Труд“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11137]

Последна редакция: 2009-04-04 11:00:00