Читать «Ана на шията» онлайн - страница 8

Когато в лавката угасиха самоварите и уморените благотворителки предадоха печалбата на възрастната дама с камък в устата, Артинов поведе Аня под ръка в залата, където беше сервирана вечеря за всички участници в благотворителния базар. Вечеряха двадесетина души, не повече, но беше много шумно. Негово сиятелство вдигна тост:

— В тази разкошна трапезария ще бъде уместно да се пие за процъфтяването на столовите за бедни, които са предмет на днешния базар.

Бригадният генерал предложи да се пие за „силата, пред която немее дори артилерията“, и всички се протегнаха да се чукнат с дамите. Беше много, много весело!

Когато изпращаха Аня до вкъщи, вече просветляваше и готвачките отиваха на пазар. Радостна, пияна, изпълнена с нови впечатления, измъчена, тя се съблече, повали се в завивките и веднага заспа…

Минаваше един часа, когато прислужницата я събуди и доложи, че е пристигнал господин Артинов на посещение. Тя се облече бързо и тръгна към гостната. Малко след Артинов пристигна негово сиятелство да благодари за участието й в благотворителния базар. Като я гледаше сладникаво и предъвкваше устните си, той й целуна ръка, поиска разрешение да идва и друг път и си тръгна, а тя стоеше сред гостната изумена, очарована, невярваща, че промяната в живота й, необикновената промяна, настъпи толкова скоро; в същото време влезе мъжът й, Модест Алексеич… Сега той стоеше пред нея със същото угодническо, сладникаво, лакейско почтително изражение, каквото тя беше свикнала да вижда у него в присъствието на силните и знатните; и с възторг, негодувание, с презрение, вече сигурна, че нищо няма да й се случи, тя изрече, като отчетливо произнасяше всяка дума:

— Вървете по дяволите, глупако!

След това Аня нямаше нито един свободен ден, защото беше ту на пикник, ту на разходка, ту на театър. У дома се прибираше всеки ден на разсъмване и лягаше да спи в гостната на пода, а после трогателно разказваше на всички как спи под цветята. Трябваха й страшно много пари, но тя вече не се страхуваше от Модест Алексеич и харчеше неговите пари като свои; и не молеше, не изискваше, а само му изпращаше сметките или бележки: „Да се изплатят на този подател 200 р.“ или: „Незабавно да се изплатят 100 р.“.

На Великден Модест Алексеич получи „Ана“ втора степен. Когато отиде да благодари, негово сиятелство премести настрана вестника и седна по-дълбоко в креслото.

— Значи сега имате три Ани — каза той, като разглеждаше белите си ръце с розови нокти, — една на петлицата и две на шията.