Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 221

Те вече вървяха по дългия проход към каютата си, когато Мета не се сдържа. По-точно, яростно изръмжа:

— Ще я убия!

— Добре — съгласи се Язон. — Само че не днес, не сега. Те обезателно трябва да се гмурнат в Епицентъра, а после вече…

Внезапно нова мисъл споходи Язон. Той се спря, мигом съобразил, че е оставил кабината празна, и извика по мобилния Хауърд:

— Тони, Язон се обажда. Заеми капитанското място, моля те, че там никой не остана. Кръстосвачът вярно че седи на едно място в автоматичен режим, но все пак…

— Тръгвам! — откликна Хауърд.

Мета изчака да приключи краткия им разговор и заяви, този път вече доста по-спокойно, но със същото убеждение.

— И въпреки всичко ще я убия.

— Казах ти вече: добре — повтори Язон. — Но сега ме изслушай внимателно, докато имаме възможност да говорим. Разбираш ли, решението да насочим в Епицентъра звездолета „Овен“ ми хрумна съвсем внезапно, и дори мога да кажа, напълно случайно. Просто исках да измисля нещо парадоксално, шокиращо. Сега обаче виждам, че това е една много неслучайна случайност. Както винаги, интуицията ми подсказа единственото правилно решение.

— И какво ще стане, когато нападнат Епицентъра с тоя златен чайник?

Най-после! В очите на Мета проблесна пламъчето на живия интерес и още нещо, освен незабавната смърт на Мадам Цин.

— Но всяка вероятност не го знам — предпазливо започна Язон, — но имам някаква приблизителна представа. Това няма да е съвсем обикновена атака, а по-скоро разузнаване. Та нали „Овен“ не е боен кораб. Той оръдия няма даже.

— Остави оръдията, Язон, там има неща далеч по-страшни от всякакви оръдия. Когато за пръв път се запознах с тоя Ослепителен Виторог, Стан вече бе успял да проумее нещичко. И ми разказа. Оръжието може да има и съвсем нетрадиционен вид, а Мисон пък знаеш че е повече от печен в тия истории! Ще видиш, че във всички случаи ще атакуват.

— А защо говориш „те“? На мен ми се струва, че и ние двамата трябва да сме вътре в „Овен“.

Мета го стрелна с поглед. В очите й вече блестеше огънят на истинския боен хазарт в чисто пирянско изпълнение.

— не съм против — заяви тя. — И все пак, какво очакваш от това… — тя се забави за секунда, — разузнаване? — И веднага добави: С бой.

— От това разузнаване — без всякакъв бой! — очаквам истински контакт с Епицентъра. Телепатичен контакт. Ще се опитам да свърша онова, което на времето Кърк не ми позволи да направя. Нали си спомняш, през онази година, когато се запознахме? И само да успея, всички останали процеси тук ще направлявам само аз!

Мета го изгледа почти възторжено, но едновременно и с малко съмнение. Но не можа да възрази нищо, защото вече бяха пристигнали.

Мисон и Морган излязоха насреща им.

— Много хубаво, Язон, че си тук, аз тъкмо се канех да те извикам — каза Хенри. — Да вървим бързо в специалния хангар. Нямаме никакво време.

— Защо? — не разбра Язон.

— Ние тук с Пиер си направихме сметката. Общо взето, разработихме идеята ти капитално. Трябва да излитаме час по-скоро. Вие сега ще консултирате Мисон, той има някалко въпроса да ви зададе по изясняване на част от устройството на тоя жверис.