Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 213

Язон винаги се бе отличавал с богата фантазия, и макар все още да не знаеше кой, къде и кога ще отреагира на разиграващия се на Пир армагедон, той с лекота си представяше десетки планети, на които бе стъпвал кракът му, и най-различни хора, залепени като с магнит към екраните. Представяше и си мислеше, че при цялата езуитска извратеност на съграденото от него наказание, флибустиерите си го заслужаваха. Професионалните убийци, отнемащи безжалостно чуждия живот, изтребващи с радост невинни хора, заслужаваха съдбата си никой да не изпитва жалост към тях, и професионално да се радват на смъртта им.

Глава четиринадесета

Съвсем наскоро Язон наистина бе напускал „Конкистадор“ с тайна цел. Разбира се, не заради общуването с „хроникьорите“. Журналистите отдавна бяха получили карт-бланш, и броят на видеооператорите и телевизионните коментатори никъде не се уточняваше в договора. Язон излетя в пространството, за да може, след като се отдалелчи от зоната на прехващане на радиовръзката, спокойно да установи връзка с Кърк.

Преди още операцията „Смърт на света“ да започне, той, естествено, бе мечтал за множество дръзки постъпки, но така и не рискува да извърши нито една стъпка, способна да предизвика подозрение. Боеше се да произнесе дори и една излишна дума. Та нали най-важното беше да не изплаши флибустиерите! А когато този процес тръгна, с всяка измината минута ставаше все по-ясно, че вече е невъзможно да бъде спрян. И такива като Ричард Скот бяха най-сигурните му съюзници, разбира се, без дори и да го подозират. А такава планета като Пир можеше да завлече в безкрайна война, като в блато, дори и хора, непристрастени към кървави побоища и жежка стрелба.

Не беше минал и половин час от началото на десанта, когато той вече бе престанал да се безпокои, че планът му може да претърпи провал, и съвсем нагло обяви на Хенри Морган, че му се налага за малко да напусне кораба поради един твърде конфиденциален сеанс на връзка. Да кажем, да си уговори среща с любовница тайно от Мета. Той беше готов да чуе от Морган суровото „Няма да стане!“. Или дори да се наложи да бяга от блестящата стомана на сабята на Морган. Дори и да го пуснат, рискуваше са открие закачена опашка подире си.

Нищо такова обаче не стана. Степента на доверие на Морган към Язон бе достигнала най-високата си точка именно в началото на щурма. Освен това той се канеше да отлети действително без Мета, а внимателният и неглупав Морган вече достатъчно добре беше проумял, какво представляват един за друг Язон и Мета. Беше ясно, че сам нямаше къде да се дене.

Общо взето, сеансът на връзка се състоя почти навреме и при идеални условия. За всеки случай при възможен провал на тази авантюра Язон бе предупредил Мета да бяга след него, още повече при обстановката на непрекъснат десант от борда на флагманския кораб на планетата на всевъзможни кораби и ракети с бойно предназначение, бягството нямаше да представлява проблем. За техен късмет обаче не се стигна до такъв етап.

А Кърк вече беше готов да избухне като атомна бомба. Язон с огромни усилия успя да му обясни защо щурмът бе започвал два дни по-рано от обявения срок и то без предупреждение. След това дълго моли коленопреклонно стария пирянски вожд да не провокира бойни действия в района на града и космодрума, а напротив, да изведе максимум на брой бойни кораби с бойци в орбита. На останалите на планетата Язон препоръчваше да се отдалечат в тихите райони на джунглите, в районите с малки фермерски селища или в подземните квартали на град Отворен. Той посъветва да махнат цялата охрана около Епицентъра и с удовлетворение узна, че вече са взели такова решение и дори са го изпълнили. И накрая, скоростният десантен бот от „Арго“ трябваше да се намира в пълна бойна готовност за екстрено кацане направо върху водата непосредствено до Епицентъра, ако възникне такава необходимост. Те дори се договориха какъв условен сигнал да даде със сигнален пистолет Язон когато счете за нужно. Работата навлизаше в много сериозен и отговорен етап и можеше да се окаже, че радиопреговорите скоро нямаше да са възможни.