Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 200

Причината за нападението срещу космодрума с толкова крупни сили не можеше да обясни дори и великият Бручо. Логиката на последните събития подсказваше, че флибустиерските атаки привличаха срещу себе си всички животни, както в чисто физическия аспект на преместване, така и в аспекта на насочване на телепатическите вълни на ненавист. Тук беше регистриран чудовищен по мащаба си взрив на злобата, отместен от щурмовия отряд на флибустиерите, сякаш и те, подобно на „говорителите“ на Накса, се бяха научили да управляват пирянската биосфера.

Това не само ги караше да бъдат нащрек — те вече изпитваха страх. А какво представлява изплашеният пирянин не е необходимо да се обяснява. Това е просто пирянин изпаднал в гняв. Язон, естествено, за годините си на общуване с тях ги бе научил на много неща. И не само ги бе научил, но и в някакъв смисъл ги бе направил други хора. Главното у тях обаче бе останало без изменение: чувството на страх прерастваше винаги в ярост само за някакви си десети от секундата.

И единствено Арчи, който бе успял да съхрани относително спокойствие, се опитваше да обясни, че флибустиерите изобщо не насъскват животните срещу пирянците, че такова нещо не им е по силите, а просто това са естествени скокове на телепатическа активност, предизвикани от стотици различни причини, съвсем лесно обясними в рамките на собствената му теория на симетричните миграции. Разбира се, никой не го и слушаше. А Кърк направо заяви, че на юктисианеца е разрешено да присъства на такова важно съвещание и в такъв критически за планетата момент само поради особеното увежание, което изпитват към него. Но мнението на чуждопланетника все едно нямаше да има никакво значение при вземането на окончателните решения.

Арчи беше готов едва ли не да се разплаче от обида и безсилие. Той се утешаваше със спомените си за разказите на Язон при първото му запознанство с пирянците, когато упоритостта им бе достигала идиотизъм, а идиотизмът им бе вземал галактически мащаби. Арчи много се надяваше на здравия смисъл, който за последните години на Пир бе станал донякъде осезаем. А засега не му оставаше нищо друго, освен да слуша разгневените не на шега оратори. Съвещанието напредваше по коловоза си, в чийто край не се виждаше нкакъв приемлив изход.

— Да се свали екранът и да посрещнем всички врагове с плътна линия на огън! — предлагаше Клиф.

— Екранът трябва да остане, — възразяваше му Стан, — а в джунглите и на крайбрежието да се възползваме от огневата мощ на корабите си. Нападението от въздуха е най-добрият вариант.

— Не те разбирам. Какво предлагате всъщност? — опитваше се да се вмъкне в разгорещената размяна на реплики Рес. — Да унищожаваме животните, действайки в съюз с флибустиерите, или да унищожаваме флибустиеритеу, действайки в съюз с животните?

— Всички трябва да бъдат унищожени! — горещеше се Клиф. — Всички — едновременно!

— За едновременното унищожение на всички няма да ни стигнат силите — удивително трезво за годините си се изказа младият Гриф. — Мисля, че по-разумно съвместно с флибустиерите е да доунищожаваме животните — нали това е главната ни задача. А вече когато победим, тогава и с пришълците ще се справим някак си.