Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 202

Кърк огледа залата и изведнъж зърна непознат човек с камера на рамото.

— Прощавайте, господине, а вие откъде се взехте? — свирепо запита пирянският вожд.

— Аз ли? — невъзмутимо отреагира човекът с камерата. — Аз съм представител на трансинформационната компания „Вечни времена“.

— Кой е разрешил да се снима? — изрева Кърк и с три скока прекоси залата.

— Бервик. От името на Язон. Вие самият вчера подписахте съответните документи — объркано отговори репортерът.

— Какви документи?! Какъв Бервик?! — Кърк вече нищо не искаше да разбира. — Дайте си камерата.

Той сграбчи уреда и го страши в пода.

— Няма да има никакви репортажи, и заповядвам да унищожат всичките ви записи! За какво се мислят тия журналисти и собственици на телевизионни канали? Отде накъде считат че са в правото си да влизат в частния живот на една отделно взета планета?

— Това не беше запис, това беше транслация в ефир — тихо прошепна момичето, оказала се редом с Кърк. — Напразно строшихте камерата, струва много пари.

Кърк рязко се извърна и момичето в последния миг успя да се изплъзне от огромния му юмрук. И то само поради застаналата наблизо пирянка, която й бе помогнала от женска солидарност.

— Проклятие! — ревеше с цяло гърло Кърк. — Изведете оттук всички чуждопланетници и се гответе за бой. Защо ми се струва, че преди малко издадох заповед? Защо никой не изпълнява?

Получаваше се някаква ужасна ситуация. Пирянците бяха готови да следват вожда си дори и в огъня, но много от тях, буквално всеки втори, чувстваха, че Кърк не е прав.

Сигналът за тревога се превърна в истинско спасение за всички присъстващи.

— Флибустиерите са започнали атака едновременно във всички точки — съобщи капитанът Дорф от кораба „Арго“. — Сто двадесет и шест кораба вече са се приземили на повърхността на планетата ни. Десанът още не е приключил.

— Защо? — запита зашеметеният Кърк.

— Защото така сочат приборите ми — тъпо отвърна Дорф.

— Проклятие! — повтори още веднъж Кърк, но този път вече почти шепнешком. — Защо Язон нищо не ни е съобщил? Той ми казваше, че масираната атака ще започне едва след два дни. Стан! Как да се свържа с тоя Бервик? Той се хвалеше, че може да открие Язон всеки момент. Нека да го потърси или поне да обясни какво става.

— Добре, Кърк, сега ще се заема с тоя Бервик — каза Стан. — Ти само ми отговори: трябва ли както преди да охраняваме Епицентъра с технически средства? Или можем да си приберем оттам робота-страж, който Миди нарича „огнедишащия дракон“? Той може да ни притрябва на други обекти.

Кърк се замисли дълбоко. Мина цяла минута преди да проговори: