Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 201

— Ако не се лъжа, Язон предлагаше да сключим с тях мирен договор — напомни Рес.

— На теб ти дай само да сключваш мирни договори с когото ти падне — изсумтя Кърк. — Същият Язон на мен пък ми обясни, че няма смисъл да се сключва какъвто и да е договор с флибустиерите. Те за пари са готови да продадат и родните си майка и планета. А подписа си ще сложат под каквото решат, стига само това да им даде възможност да си натъпчат още по-добре джоба.

— Значи, с две думи: хубави момчета — резюмира Стан. — Тогава може би е по-добре да ги елиминираме, а после вече да се захванем по новому със зверовете?

— Е, не така, момчета — неочаквано се намеси Накса, който не си падаше много по приказките, и затова винаги се вслушваха в думата му. — Нещо май се загубихте. Язон сам ви доведе тук флибустиерите в качеството им на ново оръжие, а вие предлагате да унищожаваме това оръжие. Малко тъпичко се получава. Протягат ни ръка за помощ, а ние я хапем като бесни кучета.

— Ама че помощ! — закрещя Клиф. — Да насъскаш срещу нас рогоносите!…

— Стига вече сте дъвкали оня случай с космодрума — започна да се гневи Рес. — Какво общо имат с него флибустиерите? Като че ли преди не ни се е случвало. Хайде да минем към същината.

— Именно, и аз това казвам! — подхвана радостно Стан. — Време е да преминаваме към същността. А тя в какво се корени, знаете ли? Те мечтаят да завладеят Епицентъра. Надявам се, че още не сте го забравили, нали? А дали тук някой си спомня, какво стана, когато хвърлихме бомба върху Епицентъра? Вярно, не беше вчера. Стурва ми се обаче, че тук има и по-възрастни от мен. А тогава старият град едва издържа срещу лавината от милиони твари. Цялата тая гмеж се нахвърли върху нас с утроена сила. Пак ли искате да ни се случи? Флибустиерите са упорити. Те ще се доберат до Епицентъра. Може и дори да загинат там. Всички до един. Но и на нас няма да ни се размине. Уверявам ви. И ви призовавам да прекратите авантюрата, замислена от Язон, докато не е станало късно.

— Може ли да обясня? — плахо помоли Арчи.

— Не — отряза го Кърк.

— Но на мен поне ще ми позволиш да кажа няколко думи — намеси се отново Рес.

— Говори — изсумтя недоволно Кърк.

— Флибустиерите не се канят да унижощават Епицентъра. Нима не сте го разбрали? Те търсят там някаква тяхна светиня. Ще се опитат да намерят общ език с Епицентъра. Това е също така интересно. Това ще ни помогне и на нас да намерим ключа към решението на проблемите на Пир.

— Но разбира се, приятели! — не се сдържа Арчи. — Именно това исках да кажа. Колко е прекрасно, че има и пирянци, които ме разбират.

Напразно се бе намесил той. Съвсем напразно. Именнно думите на Арчи станаха последната капка, преляла чашата на Кърк.

— Не! — изрева той. — Чуждопланетни хора никога няма да решават вместо нас проблемите ни. Рес, аз съм готов да търпя, когато Накса опитомява люспести кучета, дорими, копитни рептилии — да върви по дяволите. Но някакви си проходящи флибустиери да водят преговори, да търсят и намират, както казваш ти, общ език с дузиноногите и ланмарите — това е вече истински кошмар. Това е надхвърля разбиранията ми! Ако те се окажат способни да се договарят с тия морски уроди, ами че те тогава ще ги насъскат срещу нас. Вие какво, братлета, наистина ли искате да се простим още веднъж с родната си планета? Предлагам ви да приключите обсъждането и да се подготвите за бой. Нали всички началници на управления присъстват в залата?