Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 197

Ант Скаландис

— Братя! — обяви Морган по вътрешната връзка, след като се бе убедил, че гласът му се транслира и на всички останали кораби от ескадрата. Верни мои момчета. Обстоятелствата се измениха. Масовият щурм, в който трябваше да се хвърлим след три дни, ще се състои утре. Ура! Вие нали не си падате много по чакането. Колкото по-скоро започнем, толкова по-бързо ще победим! Капитаните на корабите и командирите на звена да повторят утре сутринта на всеки задачата му, а главното, не забравяйте, че против нас са обикновени животни. Изтребете ги и ще получите за това огромни пари. Ако изникнат някъде и хора, унищожавайте и хората! Те са същоте зверове, само дето са двуноги. Ние ще победим! И от този момент нататък обявявам абсолютно въздържание. Капитанът има право да отсече главата на всеки пиян! Успех, братя мои! И да ви помага Бог!

Морган изключи външната връзка и тихо каза на Хауърд:

— Вземи някой диск с най-подробната карта и план на бойните действия. Гледай да е последният вариант, да не ги объркаш нещо. И извикай в кают-компанията Мисон, Кортес, Карачиоли, Дейвис, Хук и Монтобан. А ние тримата ще бъдем там след десет минути. Тръгвай, Тони.

„Ето така, разговорът ще се води не с Хъуърд, а със самия Морган. Какво пък, и това ще е интересно.“

Само дето темата на разговора се оказа съвсем неочаквана.

— Сядайте — подкани Навигатора, обръащйки се към Мета и Язон. — Трябва да поговорим. Утре всички влизаме в бой. А днес трябва наистина да знам: действително ли сте безсмъртни? Тоест в какъв смисъл сте безсмъртни?

— Искаш да кажеш до каква степен ли? — реши да уточни Язон.

— Може и така да се каже — не възрази Морган.

— Ще се наложи да те разочаровам, Хенри. Не знаем тази подробност — отвърна му почти честно Язон. — А сами да проверяваме, сам разбираш, не горим от желание.

— А онова, което стана тогава на Ямайка — несериозно ли беше?

— Животът ми е пълен с такива случаи. Даже изобилства — преувеличи леко Язон.

Но именно леко. Та нали още без прослуватата ваксина на Солвиц той все се изхитряваше да оцелява и в ледените води, и в пламъците на пожари, и при немислими претоварвания, и в течение на много дни с регулярни пребивания и с прободна рана в корема вместо храна. Тоест тази толкова силна жизненост му беше свойствена, както се казва, още от детските години.

А Язон още на времето бе прочел някаква книга за безсмъртието, без впрочем да разбере, дали това беше научен труд или мистификация. Авторът на солиден труд уверяваше, че безсмъртието бива естествено, тоест вродено, и изкуствено, тоест благопридобито (посредством мутация, имунизация или чрез въвеждането на специални ваксини). Независимо от начина на придобиването му авторът разглеждаше четири типа индивиди, притежаващи даденото биологическо свойство.