Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 196

— Знаеш ли какво представляват киборгите, Хенри?

— Знам — отвърна капитанът на флибустиерите.

— Тогава мисли, дали е на хубаво това, че се дотуткахме до появата на киборги.

— Не те разбирам какво искаш да кажеш, Язон.

И в този момент в кабината тихо влезе Мета. Тя също бе бързала насам, но пътя се бе отбила буквално за минута при Мисон. Много й се искаше да се убеди, че химическият състав на вътрешното вещество в телата на киборгите е същото, както и при известните й отпреди екземпляри. А такъв анализ на специалист ще му отнеме не повече от минута. Мисон прегледа спектрите на излъчване след унищожението на атакуващите обекти и потвърди предположението на Мета.

— Атакували са ни не просто животни — започна тя още от прага. — Това са шипокрили-киборги, тоест продукт на цивилизация от доста по-различно ниво от тукашната. Така мисли Мисон — счете за необходимо да добави тя.

— Спорно мнение — възрази Язон. — Разказвали са ми, че природата на планетата Пир вече е въртяла и не такива номера. Спомняш ли си когато ти казвах, че ни очакват непредвидени трудности, Хенри?

— Но ти не ми обясни тогава за какво става дума.

— Има си хас да ти бях и обяснил! Откъде да знаех тогава? Сега обаче, когато твари от новия вид влизат в атака, точно мога да ти кажа какво трява да предприемем по-нататък.

Това наистина беше златният шанс за Язон. Как още да убеди Морган да пренесе датата на главната битка? Опитен и дори талантлив стратег, той добре знаеше, излишната прибързаност на война може само да попречи.

Язон направи една внушителна пауза и запита:

— Каква е готовността на армията ти за операцията „Смърт на света“?

— Бях планирал още два дни за подготовка — отвърна той.

— Лошо — каза Язон. — Не разполагаме повече с това време. Изядоха го киборгите. Трябва да нападаме още утре, иначе…

Язон се поколеба, сякаш се чудеше дали да продължи.

— Виждаш ли, Хенри, не изключвам, че тоези организми, тоест устройства, ако се размножат в достатъчно количество, могат да изкарат от строя цялата ни техника. Към това е насочена и основната им енергия.

— Лошо — откликна Морган като ехо. — И аз съм уморен като пребито куче. Мисля си обаче, че ако се постараем здраво, утре можем да започнем широкомащабна операция. Не сутринта, разбира се, а привечер.

„Това е, реши Язон. Той е озверял. Сега вече път назад няма. В периода на подготовка за боя пиратите не само няма да се опитват да влизат във връзка с когото и да било, но те няма да отговарят дори и на извънредните повиквания на аварийната честота, с изключение на свръхекстрените по специалните канали. Едва ли обаче Бервик ще рискува да си пъха носа във флибустиерското командване ей така направо, без никакви предпазни мерки.“

И така, вселенският хронометър вече бе затиктакал, отброявайки не седмици и дори не дни, а часове и минути до просвовутия момент „Ч“, до преломния момент в съдбата на минимум четири планети, та нали и на Касилия и на Зунбар на изхода от тази битка беше заложено страшно много. Журналистите пък, както винаги склонни към преувеличения, все си падаха по дълбокоумните разсъждения за съдбата на Галактиката. А колко далеч бяха от истината можеше да прецени единствето само времето.