Читать «Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)» онлайн - страница 195

И трета опасност — Ричард Бервик в собствената си персона. Солидният представител на всички мислими и немислими междузвездни организации се бе оказал едва ли не най-добрият приятел едновременно на Морган и Хауърд. Да не забрави и Мисон. Неслучайно старият Пиер беше толкова умен и образован, дори се бе научил да управлява и звездолета „Овен“!

А сега само за момент да си представим, че Бервик разкаже на приятелчетата си всичко, което знае за Язон и пирянците, и им даде да послушат сводката от последните новости, да кажем, на Касилия. Да, весело щеше да стане.

„Беше ли възможно да се получи такъв развой? — запита се Язон и си отговори: Разбира се, че беше възможно. Всичко може да се случи на тоя свят. Ето един пример: ни в клин, ни в ръкав — бойна тревога. Дали не е работа на мъдрия Бервик?“

Оказа се, че не беше Бервик.

Естествено, Морган беше буден още на секундата. Та кой нормален капитан (че и ненормален) нямаше да се събуди от този сигнал? А Морган не беше обикновен капитан, а освен това и флагман, Навигатор, лидер на планетата си — и още съвсем мъничко — господар на Вселената. Той вече сериозно мечтаеше за това. И тревогата никак не се хареса на бъдещия диктатор на Галактиката. По някаква интуиция той не закрещя в микрофона, а веднага затича към рубката, да види с очите си каква е работата.

Язон продължаваше да си мечтае за възможността да размени още някоя дума с Хауърд насаме, и затова също бързаше. Но успя да се озове в капитанската кабина само три секунди преди Навигатора.

„Добре де, значи, може и така — помисли Язон“

Морган спря, местейки погледа си от Язон върху Хауърд, от Хауърд на предния екран, от екрана пак върху Язон, и чакаше обяснения без да отваря уста. Хауърд само повдигна рамене, в смисъл, и да ме питаш, какво да ти кажа, когато и аз хал хабер си нямам какво става. Язон реши да се възползва от ситуацията и да изкаже мисълта си за спешната нужда от набелязания щурм, но в този момент от дежурния постъпи първата конкретна информация за случилото се.

Докладваше Скот и първоначално Язон бе склонен да припише всичко чуто на природната му тъпост.

— Осмелявам се да доложа, сър, че ято шипокрили атакува линейния кръстосвач „Конкистадор“ — прозвуча гласът на Скот в говорителите на кабината. Ято шипокрили. На разстояние петстотин километра от повърхността на планетата. Във вакуум.

— Иди се наспи, Ричард Скот — беше първата реплика на капитана.

Скот се обиди, защото беше абсолютно трезвен.

А ятото шипокрили, абсолютно реално ято агресивни пирянски птици, се оказа заснето от шест камери на „Конистадор“, и на записа отлично се виждаше как от пръсканите с едрокалибрени куршуми дум-дум птичи тела се разнасят във всички посоки… не, не късове плът, а стандартна протоплазма, използвана при създаването на андроиди и прочие биороботи.

Какво пък, в това нямаше нищо удивително. В последно време подобни играчки бяха почнали да се пръкват ту тук, ту там на Пир. После Язон се сети и за Белите Птици на Мъстта, които отглеждаше полулудият старец Кинней от далечната планета Крейзик. Трудно беше да не си спомни — прекалено близка беше асоциацията. Те също пляскаха с криле в космоса и тракаха с клюнове.