Читать «Пренощува облачето златно» онлайн - страница 9

Беше лято. На двора зеленееше трева. Никой не изпращаше Кузминчетата освен възпитателката Ана Михайловна, пък и тя май не мислеше за тяхното заминаване, беше вперила някъде над главите им студените си сини очи.

Всичко стана неочаквано. Предвиждаше се да изпратят двама по-големи, най-закоравелите, но те тутакси се чупиха, както се казва, изпариха се, а Кузминчетата, напротив — казаха, че искат да заминат за Кавказ.

Приготвиха нови документи, за тях. Никой не се поинтересува защо изведнъж решиха да заминат, какво тъй подгони нашите братя към далечните краища. Само възпитаниците от малката група идваха да ги видят. Заставаха на вратата, сочеха ги с пръст и казваха: „Ей тия са!“ И след пауза: „За Кавказ!“

Те си имаха сериозна причина да заминат, слава богу, никой не се досещаше каква е.

Една седмица преди тези събития, не щеш ли, рухна тунелът под хлеборезачницата. Събори се на най-видното място. А с него рухнаха и надеждите на Кузминчетата за друг, по-добър живот.

Когато си тръгваха вечерта, уж всичко беше наред, вече и стената привършваха, оставаше само да пробият пода.

А на сутринта изскочиха от дома и гледат: директорът и целият кухненски персонал се струпали, дивят се: какво е това чудо, под стената на хлеборезачницата земята хлътнала.

И се сетиха: леле-мале. Някой е копал тунел!

Под тяхната кухня, под тяхната хлеборезачница е изровен тунел!

Такова нещо още не беше се случвало.

Започнаха да викат възпитаниците един по един при директора. Докато изредят големите, хич през ум не им минаваше за малките.

Извикаха за консултация военни сапьори. Възможно ли е, запитаха ги, децата сами да изровят такова нещо?

Сапьорите огледаха тунела, изминаха го от бараката до хлеборезачницата отвътре, дотам, където се беше срутил. Отръскаха се от жълтия пясък, разпериха ръце: „Невъзможно е, без техника, без специална подготовка е невъзможно да се прокопае такова метро. Тук и за опитен войник има цял месец работа, и то му трябват всички специални инструменти, спомагателни средства… А деца… Че то ние бихме ви ги грабнали, щом са способни на такива чудеса!“

— Абе знам ги аз, чудотворци са, и още какви! — мрачно каза директорът. — Ще го намеря аз обаче тоя вълшебен творец!

Братята бяха тук, сред другите възпитаници. Всеки от тях знаеше за какво мисли другият.

Двете Кузминчета мислеха, че ако се започнат сериозни разследвания, нишките неминуемо ще стигнат право при тях. Нали те непрекъснато се навъртаха тъдява; нали те липсваха, когато другите се лепяха до печката в спалното помещение!

Очи наоколо — много! Един, втори ако не е видял, третият е видял.

После, нали оная вечер оставиха в тунела газеничето си и най-важното, училищната чанта на Сашка, с нея пренасяха пръстта до гората.