Читать «Златното рандеву» онлайн - страница 41

Оставаха само пасажерските помещения, каютите на палуба „А“ под радиокабината бяха най-съмнителни. Апартаментите на палуба „В“ (следващата палуба отдолу) не излизаха от границите на вероятността, но когато прекарах мислено поглед по скованите крака на дъртите кранти от палуба „В“, не виждах мъж, който би стигал до радиокабината за по-малко от десет секунди. А положително не беше жена: защото, който беше убил Браунел, не само бе повалил и Бенсън, но и ги беше скрил, а Бенсън тежеше 90 кг., ни грам по-малко.

И така, палуба „А“ и „В“. Утре и двете трябваше да минат през ситото. Молех се за добро време, което да изкуши пасажерите ни да се пекат на слънце, за да могат стюардите, докато оправят леглата и почистват каютите, да извършат старателно претърсване. Митничарите в Ямайка вече бяха сторили това; но те бяха търсили механизъм, дълъг 1,80 метра, а не радио, което в тези времена на миниатюризация лесно би могло да се скрие, например, в онези масивни кутии за бижута, които бяха воденичният камък на нашите милионерски съпруги.

Сега пътувахме почти на североизток, под същото индигово небе, обсипано със звезди: „Кампари“ се плъзгаше леко по линията на дългото бавно вълнение. Нужен ни беше близо половин час да сменим курса с 80°, така че никой пасажер — нощна птица да не разбере променената посока по нашия килватер: не че щеше да има някаква полза от тази предпазна мярка, ако някой от пасажерите ни имаше и най-слаба представа от звездна навигация или поне елементарната способност да открива Полярната звезда.

Крачех бавно по подковата палуба отдясно, когато съзрях да се приближава към мен капитан Булен. Той вдигна ръка, посочвайки дълбоката сянка, хвърлена от една спасителна лодка.

— Мислех, че ще те намеря тук или наоколо — каза бавно. Бръкна под куртката си и мушна нещо студено и твърдо в ръката ми. — Вярвам, че знаеш как да го използуват.

Звездната светлина проблесна върху синкавия метал в ръката ми. Автоматичният колт, един от трите, пазени в стъкления шкаф на спалната кабина на капитана. Явно, най-после капитан Булен вземаше работата сериозно.

— Мога да го използувам, сър!

— Добре. Мушни го в колана си или там, където държиш тези проклетии. Никога не съм съзнавал, че са тъй гадно неудобни, че да ги крия за твоята особа. Ето ти и един резервен пълнител. Надявам се на бога, че не ще стане нужда да ги използуваме. — — Това означаваше, че и капитанът имаше такъв.

— Третият, сър?

— Не зная! — Поколеба се. — Мислех за Уилсън.

— Той е добър човек. Но го дайте на боцмана.

— На боцмана? — повиши глас Булен, после си припомни нуждата от секретност и снижи гласа си до заговорнически шепот. — Знаеш правилника, мистър. Тези оръжия могат да се използуват само по време на война, пиратство или метеж. И се дават само на офицери.