Читать «Златното рандеву» онлайн - страница 40

Булен ме погледна. Макилрой ме погледна. Двамата се спогледаха. После Макилрой възрази:

— Но радистът постоянно сменя дължината на вълната. Как може някой да знае на каква вълна е в даден момент?

— Как може човек да знае всичко? — попитах аз. Кимнах към бележника на масата. — Докато не дешифрираме това.

— Известието. — Булен се загледа в бележника и рязко реши — Насау. Максимална скорост, Главни, но бавно, през половин час, така, че никой да не усети смяната на оборотите. Старши, на мостика! Установи местонахождението ни. — Той донесе карти, линеали, пергели, докато аз нанасях цифрите, кимна ми и му дадох ориентира. — Нанеси възможно най-късото разстояние.

Не трая дълго.

— 047 оттук дотук, сър, приблизително 220 мили, след това 350.

— Пристигане?

— Максимална скорост? — Естествено.

— Точно утре преди полунощ.

Той посегна към един бележник, драска една минута и зачете:

— „Пристанищни власти Насау, параход «Кампари», позиция такава и такава, пристига утре, сряда, 23:30. Молим на разположение полиция, незабавно разследване. Един убит, един изчезнал. Спешно. Булен, капитан.“ — Това бива. — Пресегна за телефона. Аз му улових ръката.

— Който има приемника, може да проследи еднакво лесно както излизащите, така и постъпващите повиквания. Така ще разберат, че сме по дирите им. Господ само знае какво може да се случи тогава.

Булен погледна бавно първо мен, после Макилрой, после ковчежника, който не бе проговорил ни дума след пристигането ми в кабината, после пак мен. След това накъса известието на ситни парченца и ги пусна в кошчето за отпадъци.

IV

Вторник 10:15 вечерта — сряда 8:45 сутринта

Не извърших кой знае какво разследване през нощта. Бях измислил как да започна, но бедата беше там, че не можех да почна, докато пасажерите не се събудят и излязат от каютите си. Никой не обича да го измъкват от леглото му посред нощ, още по-малко милионерите.

След като предпазливо открих боцмана, за да се уверя, че няма да получа в тила едно шило за разплитане на въжета, прекарах цели петнайсет минути до радиокабината, сравнявайки местоположението и с другите кабини и близките помещения. Радиокабината беше в дясната страна отпред, непосредствено след помещенията за пътниците на палуба „А“, а апартаментът на стареца Сердан беше точно отдолу. Предполагах, че дори и ако не е дочакал последните думи на известието, убиецът не е разполагал с повече от десет секунди да се добере от скрития приемник до радиокабината. На това основание автоматически всяко място на разстояние десет секунди от радиокабината ставаше подозрително.

Малко бяха подозрителните места: мостикът, флагкабината, радаркабината, кабината с картите и всички офицерски и кадетски помещения. Те можеха да се изключат веднага. В продължение на 40 минути обходих трапезарията, кухнята, килерите, офицерския салон и непосредствено до него друг салон, който се наричаше всекидневна и беше пригоден за нуждите на съпругите и дъщерите на нашите милионери. Всички бяха празни по това време на нощта — и ако някой е измислил транзисторно радио, по-малко от кибритена кутия, тогава може да съм пропуснал: но всичко по-голямо непременно бих открил.