Читать «Златното рандеву» онлайн - страница 39

— Бенсън — повтори нетърпеливо Булен. — Какво ще кажеш за Бенсън?

— Бенсън е станал жертва на отколешния си навик. Мистър Къмингс ми, каза, че Бенсън неизменно излизал на палубата между 20:30 и 20:35 да изпуши една цигара, докато пасажерите вечерят. Радиокабината е непосредствено над мястото, където той се е разхождал — известието пристига и Браунел бива убит в тези пет минути. Вероятно Бенсън е видял или е чул нещо необикновено и е отишъл да провери. Може дори да е заварил убиеца на мястото. Така и Бенсън е трябвало да умре.

— Но защо? — настоя капитан Булен. На него все още не му се вярваше. — Защо, защо, защо? Защо е бил убит? Защо това известие е било тъй отчайващо важно? Цялата проклета работа е дивотия. И какво е имало в това известие?

— Ето защо трябва да идем в Насау и да го открием, сър.

Булен ме погледна безизразно, погледна си напитката, очевидно реши, че я предпочита пред мен — или мрачните вести, които му носех, — и на две глътки обърна съдържанието на чашата.

Макилрой не докосна своята чаша. Остана загледан няколко минути в нея и каза:

— Не си пропуснал много, Джони. Но все пак си пропуснал едно нещо. Радистът на смяна — Питърс, нали? Откъде знаеш, че същото известие няма да дойде пак? Може би са искали потвърждение? Ако е така, съвсем сигурно е, че ще го предадат пак. Тогава каква е гаранцията, че с Питърс няма да постъпят по същия начин?

— Гаранцията е боцманът, Главни. Той стои в сянка на десет ярда от радиокабината с шило за разплитане на въжета в ръка и с шотландска мъст в сърцето. Познавате Макдоналд. Бог да е на помощ на онзи, който реши да си прави неделната разходка в радиокабината.

Булен си наля уиски, усмихна се уморено и погледна широката си комодорска нашивка.

— Мистър Картър, мисля, че трябва да си сменим униформите. Мислиш ли, че ще ти хареса тази страна на бюрото ми?

— Ще ме устрои, сър — съгласих се аз. — Особено ако вие поемете развличането на пасажерите.

— В такъв случай, ще си останем както сме. — Кратката му усмивка веднага изчезна. — Кой е на мостика? Джемисън, нали? По-добре го смени, Старши.

— По-късно, сър, с ваше позволение. Остава най-важната част от разследването. А даже не зная как да започна.

— Не ми казвай, че има и още — каза натъртено Булен.

— Трябва ми малко време да обмисля нещата — казах аз. — Чрез нашата радиокабина е постъпило толкова важно известие, че е трябвало да остане в тайна на всяка цена. Но как е било възможно някой да узнае за това известие? Единственият начин за постъпване на съобщения до „Кампари“ е бил през слушалките, закрепени на главата на Браунел, и все пак някой друг е уловил известието едновременно с Браунел. Вероятно. Едва Браунел завършил преписването на известието в бележника си и щом се е пресегнал за телефона, умрял. Има и друг радиоприемник на борда на „Кампари“, настроен на същата дължина на вълната, и то някъде около радиокабината, защото на подслушвача са били необходими секунди да стигне от едното място до другото. Задачата е да се открие приемникът.