Читать «Златното рандеву» онлайн - страница 38

— Аз не — промърмори Макилрой. Личеше, че е загубил самообладание. — Аз не. Вярвам го напълно. Би било съвсем лесно да се обори. Но го вярвам напълно, макар че все още не мога да го възприема.

— Но дявол го взел, Главни! — Булен сви юмрук. — Докторът каза, че…

— Аз не съм медик — прекъсна го Макилрой. — Но мога да си представя, че в двата случая симптомите си приличат много. Едва ли мога да виня стария Марстън.

Булен не му обърна внимание и ми даде пълната възможност да се възпоплзувам от погледа му на комодор.

— Слушай, мистър — рече бавно той. — Изглежда, че си променил мнението си. Когато бях там, ти се съгласи с доктор Марстън, дори прокара мисълта за сърдечен пристъп. Не даде признаци…

— Мис Биърсфорд и мистър Карерас бяха там — прекъснах го аз. — Не исках да им внушавам погрешни мисли. Ако из кораба се заговори — а това е неизбежно, — че подозираме убийство, то виновниците биха били принудени да действат, и то бързо, за да предотвратят всяко наше действие. Не зная какви им са възможностите, но според досегашните резултати трябва да е нещо дяволски неприятно.

— Мис Биърсфорд? Мистър Карерас? — Булен бе престанал да свива юмруци, но се виждаше, че не му трябва много, за да започне пак. — Мис Биърсфорд е извън съмнение. Но Карерас? И неговият син? Качиха се едва днес — и то при най-необичайни обстоятелства. Просто не може да се свърже. Не. Аз проверих. Карерас Старши и Младши са били или в телеграфния салон, или в трапезарията близо два часа, преди да открием Браунел. Съвсем чисти са от подозрения.

— Освен, че е прекалено очебийно — съгласи се Макилрой. — Мисля, капитане, че е време да свалим шапки на мистър Картър. Той е действувал и си е използувал мозъка, докато ние само сме си въртели палците.

— Бенсън — рече капитан Булен, без да дава никакви признаци за желание да си сваля шапката. — Какво ще кажеш за Бенсън? Как се връзва той с цялата история?

— Така. — Бутнах празния телеграфен бележник през масата. — Аз проверих последните получени и постъпили на мостика известия. Редовен доклад за времето. Време — 20:07. Но по-късно идва друго известие, записано на този бележник: оригинал, копие, дубликат. Известието не може да се дешифрира — но за хора с модерна полицейска апаратура е детска играчка да се разбере какво е написано там. Разчитат се само двете цифри за времето. Вижте ги сами. Ясни са. 33 означава 20:33 ч. Тогава е дошло известието, толкова спешно по естество, че вместо да изчака куриера, Браунел посегнал да телефонира веднага. Затова ръката му бе протегната към телефона, когато го намерихме, а не защото се е почувствувал зле. И тогава е бил убит. Който го е сторил, трябвало е да го убие. Само повалянето на Браунел и открадването на известието не би било достатъчно, защото щом се свестял, той би си спомнил съдържанието на радиотелеграмата и веднага би го предал на мостика. Сигурно — добавих замислен аз — е било дяволски важно известие.