Читать «Златното рандеву» онлайн - страница 37

— Никакви!

— Какъв отвратителен рейс! — Булен побутна към нас поднос с уиски и чаши — непривична щедрост, която беше просто още един признак на тревогата му. — Заповядайте, мистър.

— Благодаря, сър. — Налях си щедро, тъй като рядко ми се удаваше такъв случай, и продължих: — Какво ще правим с Браунел?

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш с това? Няма роднини да ги известяваме, не се е чуло да е пожелавал нещо. Уведомихме управлението. Ще го погребем в морето призори, преди да са се размърдали пасажерите ни. Не бива да разваляме проклетата им разходка.

— Не е ли по-добре да го откараме в Насау, сър?

— Насау ли? — Той ме загледа през ръба на чашата си, после бавно я остави на масата. — Само заради това, че някой е умрял, не е нужно да откача човек, нали?

— Насау или някоя друга британска територия. Или Маями. Някое място с компетентни полицейски власти, които да разследват нещата.

— Какви неща, Джони? — запита Макилрой. Той беше наклонил главата си на една страна, като тлъст и добре охранен бухал.

— Да, какви неща? — Гласът на Булен беше съвсем различен от този на Макилрой. — Само заради това, че една претърсваща група още не е открила Бенсън, ти…

— Аз прекратих претърсването, сър.

Булен дръпна стола си назад, докато ръцете му легнаха на масата напълно разтреперани.

— Прекратил си претърсването — каза меко той. — Кой дявол тя даде правото да вършиш подобни неща?

— Никой, сър. Но аз…

— Защо го стори, Джони? — пак запита тихо Макилрой.

— Защото никога няма да намерим Бенсън. Бенсън е мъртъв. Бенсън е убит.

Никой не каза нищо цели десет секунди. Звукът на хладния въздух, идващ от вентилаторите горе, изглеждаше нормално шумен. Капитанът каза дрезгаво:

— Убит? Бенсън убит? Вярно ли е, мистър? Какво имаш предвид?

— Искам да кажа, че е бил ликвидиран.

— Ликвидиран? Убит? — Макилрой се размърда неспокойно на стола си. — Видя ли го? Имаш ли някакво доказателство? Как можеш да твърдиш, че е убит?

— Не съм го видял. Нямам и никакво доказателство. — Улових погледа на ковчежника, седнал с кръстосани ръце и вперени в мен очи, и си спомних, че Бенсън му беше приятел почти двайсет години. — Но имам доказателства, че Браунел е бил очистен тази нощ. И мога да свържа събитията.

Настъпи още по-дълго мълчание.

— Ти си луд — каза най-после Булен. — Ето пък сега, и Браунел е убит. Луд си, мистър, излязъл си от релсите. Чу ли какво каза доктор Марстън? Масивен мозъчен кръвоизлив. Но разбира се, той е само един лекар с четиридесетгодишна практика. Не би могъл да знае…

— Бихте ли ми дали възможност, сър? — прекъснах го аз. Моят глас звучеше толкова грубо, колкото и неговият. — Зная, че е лекар. Зная също и това, че не е много добре с очите. Но моите са добри. Видях това, което той пропусна. Видях едно тъмно леке отзад на униформената яка на Браунел. А виждал ли е някога някои подобно нещо на риза, носена от Браунел? Не напразно го наричаха Красавеца Браунел. Някой го е ударил с нещо тежко и със страхотна сила по тила. Имаше и лека синина под лявото ухо — видях го, докато лежеше там. Когато боцманът и аз го занесохме в дърводелната, го прегледахме заедно. Подобно леко натъртване имаше и под дясното ухо — и следи от пясък под пата. Някой го е халосал с пясъчна торба и когато е изпаднал в безсъзнание, е натискал сънната му артерия, докато е умрял. Сами идете и вижте!