Читать «Златното рандеву» онлайн - страница 36

— Четиридесет и седем, може би и осем. Там някъде.

— Четиридесет и седем. Само четиридесет и седем. — Той поклати глава. — Сполетява ги все по-млади. Напрежението на модерния живот.

— А тази протегната ръка, докторе? — попитах го аз. — Посягаща към телефона? Мислите, че…

— Уви, тя само потвърждава диагнозата ми. Усетил, че ударът настъпва, опитал се да телефонира за помощ, но той е бил съвсем внезапен, много масивен. Клети красавецо Браунел. — Той се обърна, съгледа застаналия на входа Булен. — А, ето ви и вас, капитане. Лоша работа, лоша работа.

— Лоша работа — съгласи се Булен. — Мис Биърсфорд, вие не бива да бъдете тук. Студено ви е и треперите. Идете си веднага в каютата. — Когато капитан Булен говореше с този тон, милионите на Биърсфорд вече нямаха никакво значение. — По-късно доктор Марстън ще ви донесе успокоително.

— И може би мистър Карерас ще бъде така любезен…

— Започнах аз.

— Разбира се — съгласи се веднага Карерас. — За мен е чест да съпроводя младата дама до каютата и. — Направи лек поклон и и предложи ръката си. Тя я прие с явно удоволствие и двамата се изгубиха.

След пет минути всичко в кабината беше пак нормално. Питърс бе поел смяната на мъртвия. Доктор Марстън се бе завърнал към любимото си занятие да общува с пасажерите и да пие заедно с нашите милионери, капитанът ми бе дал нарежданията си, аз ги бях прехвърлил на боцмана и завитият в брезент Браунел бе отнесен в дърводелната.

Останах няколко минути в кабината с потресения Питърс и погледнах небрежно последното радиоизвестие. Всички радиоизвестия с получаването се записваха в два екземпляра — оригиналът за мостика, а копието — към дело.

Вдигнах най-горното известие от папката, ала не беше нещо важно, просто едно предупреждение за влошаване на времето далеч в югоизточния край на Куба, което можеше да се развие в ураган. Рутинно и далеч не основание за безпокойство! Вдигнах бележника за записване на известията, лежащ до лакътя на Питърс.

— Може ли да взема това?

— Заповядайте. — Беше много развълнуван, за да полюбопитствува защо ми е. — Имаме много такива.

Оставих го, разходих се нагоре-надолу по палубата известно време, после тръгнах към капитанската каюта, където ми бе наредено да се явя, след като приключа. Булен беше на обичайното си място, а Къмингс и главният механик бяха седнали на кушетката. Присъствието на Макилрой, нисък, набит шотландец с вида и косата на монаха Тък, означаваше, че капитанът е много разтревожен и е свикал нещо като военен съвет. Интелигентността на Макилрой не се ограничаваше само в сферата на двигателите на кораба. Това въз пълно засмяно лице криеше мозък, който бе, може би, най-далновидният на „Кампари“, включително дори и този на мистър Биърсфорд, който трябва да е бил наистина много умен, за да натрупа своите триста милиона долара, или колкото там бяха.

— Седни, мистър, седни — изръмжа Булен. „Мистър“ не означаваше, че съм в черния му списък, а просто, че е разтревожен. — Няма ли следи от Бенсън?