Читать «Месарят» онлайн - страница 19

Трепкащата искряща нощ мина върху ми, аз я пих на жадни глътки и сега бях пълна до гърлото с нея.

А зората вече се вдигаше и късаше мрака, увиснал на повесма под дърветата. После първият лъч прекоси пътя и се заби между клоните като острие на бръснач. И нощта бе изличена.

Птичките надигнаха гласове, в тревата под боровите иглици се разшаваха гадинки. Отново чух морето, там долу то навярно пъстрееше от светлината.

Мина една кола.

Опитах наново да се изправя. Насякъде ме болеше, но с огромни усилия успях да се повлека, подпряна на левия си лакът. Едва-едва помръдвах и непрекъснато спирах, обездвижена от болката. После пак се напрягах и напредвах с няколко сантиметра.

На това място дерето беше много стръмно и така както бях, не можех да мисля за измъкване. Трябваше да продължа по него, докато стигна по-полегат склон.

Запълзях на левия лакът, този път без да спирам, въпреки болката, която ме пронизваше при най-малкото движение. Придвижвах се педя по педя, съвсем по мъничко, движенията ми биха могли да се поберат в моите картини. Засмях се, като си спомних за Даниел, за пропадналата ни любов, за мизерното му трезвомислие.

Смеех се без глас и всеки път хълбоците и гърбът ми се свиваха в болезнен спазъм. Но бях щастлива и продължавах да се смея, заровила глава в боровите иглици.

После пак запълзях, изхвърлях лакътя си напред пред главата, закачах се за земята и придърпвах цялото си тяло. Болката малко по малко се стопяваше, скоро успях да раздвижа и коленете си.

Харесваше ми това дере, щастлива бях, че съм точно в него. Красиво беше, с трева и роса, с песъчлива и черна пръст, с килим от борови иглички, под които пъкаше цял един свят от живинки.

На няколко метра отпред дерето се разширяваше като фуния. Това беше изходът. Усетих прилив на сили.

Стигнах до мястото, където склонът съвсем се скосяваше. Все още почти не можех да движа дясната си ръка. Запъплих нагоре, опряна върху левия лакът, върху пръстите на краката и коленете. Няколко пъти се смъквах надолу и трябваше да започвам отначало. Но не отстъпих, докато не се измъкнах.

Озовах се край пътя и горда от упорството си, вдишах с пълни гърди. Успях да се повдигна на четири крака.

Дясната ръка вече започваше да ми се подчинява. Роклята ми беше съвсем разпрана, усетих как по вътрешната страна на бедрата ми се стичат останки от сперма, кожата ми беше изподраскана, ожулена и смъдеше.

Вече бях на пътя.

Тръгнах напред на четири крака.

Какви ли не неща се намират покрай един път: няколко вида трева, цветя, гъби, най-различни камъчета и всякакви буболечки…

Чух, че се задава кола. Легнах на земята и се притиснах колкото мога, с всичка сила се помъчих да бъда хамелеон, трева, канавка.

Колата отмина.

Пътят се простираше право напред. Оставаха ми още няколко километра, а вече можех да вървя на четири крака.

Сърцето ми се изпълни с радост.