Читать «Месарят» онлайн - страница 17

Качих се пак на фотьойла. Лицето му бе почервеняло, той отново бе възбуден, но доста вяло. Лежеше беззащитен.

Когато бях малка, не знаех какво е любовта. Да правиш любов — магически думи, предусещане за невероятно и прекрасно нещо, онова, което ще ни се случва непрекъснато, щом пораснем.

Нямах никаква представа за обладаването, нямах представа дори какво имат мъжете между краката си, въпреки че влизах в банята заедно с братята си. Колкото и да гледаш, какво можеш да знаеш, ако тайнството е в теб?

Когато бях още по-малка, най-много четиригодишна, и мислеха, че нищо не чувам, татко разказваше, че нощем някакъв луд ходел и виел в гората. Аз отварям вратата на бабината градина и сам-самичка с голямата овчарка се измъквам сред дърветата, лягаме двете върху една пясъчна могилка на първата полянка и аз се сгушвам до топлия й хълбок, прегръщам с една ръка врата й, тя провесва език и притихва в очакване като мен. Никой не идва. Боровете се притискат и се свеждат над нас грижовно и страшно. Навътре в гората има една дълга канавка, покрита с бетон, обрасла по краищата с къпинак, където понякога се намират къпини, и веднъж един пилот на картинг излетя пред очите ми от пистата и си избоде очите. Има и бункер с черна дупка вместо врата, а най в дъното — къпалня, потънала в мъхове и треволяк. На пистата се вижда застиналият отпечатък от огромен крак…

Отидох и легнах на пода, до него, положих главата си на корема, с уста на члена му, поех топките му в шепа и заспах. В пресния цимент сигурно беше стъпвал някои едър войник, рус и як, може би хубав.

Събудих се с члена му пред очите и го поех в уста, всмуках го няколко пъти с език, почувствах го как нараства, стига чак до гърлото ми. Погалих топките му, близнах и тях, после се върнах при члена. Поставих го на клепачите си, на челото, на бузите, от двете страни на носа, на устните, на брадичката, на врата, положих тила си върху него, притиснах го между ключицата и главата, скътах го под едната мишница, под другата, разтърках го с гърдите си, докато прималяха, галих го с корема, с гърба, със задника, с бедрата, прибирах го в сгъвката на ръцете и краката, сложих отгоре му стъпалото си, запечатах следата му върху цялото си тяло.

После отново го поех в уста и го смуках много дълго, както палеца си, както майчината гръд и живота, докато той стенеше и се задъхваше, и така до безкрай, докато се изпразни с ридание и аз изпих спермата му, сока му, неговия дар.

Настоях да облека мократа си рокля и да тръгна пеш. Дъждът беше спрял.

Краката ми сами ме доведоха до плажа. Морето беше бурно, с високи вълни, плажът целият мокър. Нямаше никого. Слязох до самата вода. Беше тъмна, нашарена с парцали сива пяна. Тръгнах досами нея навън и навътре с вълните, които се отдръпваха и завръщаха, понесли милиони малки мехурчета, като пяната от сапуна.

Дюните имаха цвета и очертанията на човешка плът.

Забих два пръста във влажната податлива материя. Морето не преставаше да се пени, да се отърква о пясъка, да преследва насладата си.