Читать «Месарят» онлайн - страница 18

Какво е любовта, ако не изгарящата болка от желанието, от ревността, от раздялата?

Даниел никога вече няма да легне при тялото ми. Даниел умря, погребах го зад дюната. Няма вече да обичам това тяло, месарят го отряза със своя нож, отдели го от моето. Призрако, още обичащ някъде далеч от мен, призрако, утробата ми зее. Твоя член направих с двата си пръста, за да обладая земята, мръсницата, която не иска да ме обикне — мен, човека, мен, жената, плът и кръв, разкъсвано от раждания лоно, обитателка на месо, обречено на смъртта.

Изкачих се в подножието на една дюна и седнах в пясъка, сух и ронлив като костите ми. Неуловим склон на времето.

Тръгнах за „Черната котка“ с четири момчета, срещнах ги в барчето на плажа, където се пъхнах, за да се стопля. На задната седалка Пиер и Доминик ме прегърнаха през раменете, целуваха ме по бузите и се смееха.

Имаше „карнавална нощ“ и цялата кръчма беше пълна с вкаменени лица, изкривени в нелепи гримаси. Танцувах с един — двама, добивайки някаква представа само за телата им. Понеже нямаше как да се целуват, двойките се опипваха като слепци.

Пиер ме покани на едно бавно парче. Беше осемнайсетгодишен, имаше дълги крака и изпод гумения мъртвешки череп на главата му се подаваше симпатичен малък нос. Облегнах доста плътно глава на гърдите му, прегърнах го и го оставих да ме гали.

Когато музиката спря, той ме хвана за ръката, смъкна си маската и ме изведе навън.

Беше хладно, нямаше звезди. Пиер ме притисна към себе си и аз се сгуших с удоволствие. Целуна ме. В колата пак ме целуна. После запали фаровете и тръгна.

Пътят навлезе в гората и той спря. Започна отново да ме целува.

Изкара ме навън и с ръка на тила ме поведе в гората.

Сложи ме на земята и легна върху мен, повдигайки роклята ми. Бях без нищо отдолу и разбрах, че си е свалил панталона. Не виждах, беше като в рог. Пиер веднага влезе в мен и много бързо се задъха. Взирах се с всичка сила в мрака, за да видя небето сред върховете на дърветата. Скоро се появи едно по-светло петно, нещо се движеше в него. Луната се измъкна изведнъж иззад облаците и ни окъпа в млечната си светлина.

И тогава съзрях точно над себе си черепа.

Изкрещях, момчето също изкрещя и изля спермата си в утробата ми.

Утрото ме завари в едно дере. Бях мръсна, окаляна и жадна, просната в някаква дупка, където зимно време се изтичат водите.

Слънцето изгряваше, гонейки мрака и тайнствата му. И светлината беше още по-страшна, защото те принуждава всичко да видиш, всичко да узнаеш. Все пак аз я посрещнах с усмивка.

Утринните птички запяха изведнъж, в хор. Ще се върна у дома и ще рисувам.

Понечих да изляза от дупката и установих, че не мога да се помръдна. Дясната ми ръка, от рамото до китката, беше схваната. При най-малкото движение от гърба и краката ми тръгваха болезнени спазми.

Цяла нощ бях слушала как морето бълнува върху коравото си ложе и гората час по час се сепва. Бях тичала в мрака, бях се блъскала в дърветата и острите им коренища, бях плакала със съвсем черни сълзи и най-сетне бях паднала в дерето, в топлата земя, която ме прие, бях спала в постеля от пръст, под безкрайното катранено покривало, под гарвановото крило, завита с тъмния глас на бухала.