Читать «Домът на скитащите» онлайн - страница 180

Почувствува облекчение. Свърши се. Все пак го направи. Чисто го направи. Никой освен Тафа не се досети, че аварията е умишлена. Пилотска грешка, нищо повече… Спокойно седеше и чакаше какво ще стане по-нататък. Неприятно ще е, ако сега, когато всичко стана толкова добре, гръмне взрив.

Закъсняха

През паметната вечер на юли, когато стана известно, че са хванати измъкналите се през границата Десантници, а още четирима са обезвредени в Москва, ръководителите на службите от Центъра се събраха на съвещание. А ако си кажем истината, бяха се събрали, за да си поседят малко заедно и да си починат половин час — кой би ги упрекнал за това? Първата вечер, в която имаха добро настроение. За първи път от много дни насам общият любимец Митя Благоволин бе направил за цялата компания от своето кафе. „Чудесно“, както каза Анна Егоровна. Изслушаха краткия доклад на Иля Михайлович някак между другото. Докато блажено посръбваше кафето си, той каза, че от понеделник — а беше събота — детекторите-опознаватели ще тръгнат от конвейера по сто парчета в денонощие. Оперативната служба вече бе получила седем портативни детектора.

Поговориха за това-онова. Програмистите — математици и психолози — обещаха до понеделник да завършат графика за получаване на детекторите от оперативните групи. На някои места имаше по-голяма вероятност да бъдат хванати останали Десантници, на други — по-малка.

Зернов помоли да имат предвид още и това, че известно количество ще трябва да се изпрати в чужбина. Програмистите доложиха, че е предвидено.

Тихо и мирно си разговаряха — блаженствуваха. И изведнъж Митя попита за Линия девета.

Всички притихнаха. Строгите правила на секретността, приети в Центъра, не разрешаваха да се пита за работи, които се намират под чужд контрол, а още повече в компетенцията на началството. Но тайнствената личност на Десантника-дезертьор интересуваше всички.

Тишината трая секунда-две — точно толкова, колкото бе необходимо на Михаил Тихонович за последна проверка на решението: тайната на инвертора ще си остане тайна за земните хора.

Той каза:

— Иван Кузмич ли казвате? Интернирахме го на вилата, където си беше и преди това. Според мен от известно време нарочно ни объркваше. С какво ни объркваше ли? Твърди, че е изпратил разузнавачи — деца, — а те си карат велосипедите под прозореца му. С очите си ги видях. Така… Пък, и уредът му… — Зернов размърда пръсти — предизвиква подозрения.

Благоволин наведе очи. „Разбира — помисли си Зернов. — Всичко разбира и одобрява.“ Анна Егоровна, която много харесваше Зернов, кимаше в знак на съгласие.

По-голяма част от специалистите — математици, лекари, психолози — не биха могли да се справят с въпроса за инвертора. Чакаха какво ще кажат кибернетиците. И Иля Михайлович, разбира се, попита:

— Михаил Тихонович, наистина ли не си заслужава да се запознаем с този уред? По едно време и „посредниците“ минаваха за „фалшификати“.

Зернов се усмихна:

— Разбира се, Иля Михайлович! Още утре може да заминете, Иван Павлович ще осигури коли.