Читать «Песничка за шест пенита» онлайн - страница 2

Лицето му придоби характерния за юристите внимателен израз и доста живо каза:

— Разбира се, мила млада госпожо. С удоволствие ще направя всичко, което е по силите ми, въпреки че се съмнявам дали вече мога да бъда много полезен на някого.

Ако той си подготвяше пътя за отстъпление, тя не го забеляза. Беше от хората, които не могат да се концентрират върху две неща едновременно, а единственото, което в момента я вълнуваше, бяха собствените й грижи. Приемаше за неподлежащо на съмнение желанието на сър Едуард да помогне.

— Ужасно сме обезпокоени, сър Едуард.

— Сме? Омъжена ли сте?

— Не, исках да кажа брат ми и аз. О! И Уилям, и Емили също, що се касае до това. Но трябва да обясня. Имам… имах леля, мис Кребтри. Може да сте чели за нея във вестниците. Толкова ужасно! Тя беше убита.

— А! — По лицето на сър Едуард проблесна искрица интерес. — Преди около месец, нали?

Момичето кимна:

— Малко по-малко, три седмици.

— Да, спомням си. Ударена по главата в собствената си къща. Не хванаха извършителя.

Магдалийн Вон отново кимна:

— Не го хванаха. Не вярвам, че някога ще го хванат. Виждате ли, възможно е да няма такъв човек.

— Какво?

— Да, ужасно е. За това вестниците не писаха нищо. Но в полицията мислят така. Знаят, че в онази вечер никой не е идвал в къщата.

— Искате да кажете…?

— Че е един от нас четиримата. Трябва да е. Не знаят кой и ние не знаем… Ние не знаем. Седим там всеки ден, гледаме се подозрително един друг и се чудим. О! Ако само можеше да бъде външен човек, но не виждам как е възможно…

Сър Едуард я погледна внимателно, с нарастващо внимание.

— Искате да кажете, че членовете на семейството са заподозрени?

— Да, точно така. Полицаите не го казаха, разбира се. Бяха много учтиви и мили. Но претърсиха къщата, разпитваха всички нас, Марта също, отново и отново… И тъй като не знаят кой е, се въздържат да коментират. Толкова се страхувам, толкова много се страхувам…

— Мило дете. Хайде сега, наистина преувеличавате.

— Не. Един от нас четиримата е… би трябвало да е.

— Кои са четиримата, които имате предвид?

Магдалийн се поизправи и заговори по-свързано.

— Двамата с Матю. Леля Лили беше сестра на баба ми. Живеехме с нея, откакто навършихме четиринадесет години (близнаци сме, знаете). Освен нас, Уилям Кребтри, неин племенник, дете на брат й, който живее там със съпругата си Емили.

— Тя ги издържаше?

— Повече или по-малко. Той има малко собствени средства, но не е здрав и трябва да си стои вкъщи. Тих, мечтателен човек е. Сигурна съм, че не би било възможно той да… О! Ужасно е дори да си го помисля!

— Аз все още съвсем не проумявам ситуацията. Вероятно нямате нищо против да изложите фактите, ако това няма прекалено да ви разстрои.