Читать «Песничка за шест пенита» онлайн - страница 5

Точно по тази тема размишляваше сър Едуард, наближавайки Палатайн Уолк.

Вратата на къщата (която беше няколко стъпала над нивото на улицата) му отвори дребна възрастна жена с жив поглед. Въведоха го в голяма стая, отляво на малкото антре и Магдалийн дойде при него.

Следите на нервно напрежение по лицето й се виждаха по-ясно от преди.

— Помолихте ме да задавам въпроси и аз дойдох, за да го направя. Първо, искам да знам кой е видял леля ви последен и точно по кое време — попита с усмивка сър Едуард, докато се ръкуваха.

— Беше след чая в пет. Марта е човекът, който последен е бил с нея. Този следобед беше плащала книги и донесе рестото и сметката на леля Лили.

— Имате ли доверие на Марта?

— О, абсолютно. Тя живее при леля Лили от… О! Предполагам от тридесет години. Много е честна.

Сър Едуард кимна.

— Друг въпрос. Защо братовчедка ви, госпожа Кребтри е взела прахче против главоболие?

— Ами защото я болеше глава.

— Естествено, но имаше ли някаква особена причина, поради която би трябвало да има главоболие?

— Е, да, в известен смисъл. На обяд имаше скандал. Емили е много раздразнителна и много напрегната. Понякога се караха с леля Лили.

— И на обяд също ли се скараха?

— Да. Леля Лили доста се дразнеше от дреболии. Започна от нищо, а после се „хванаха за косите“. Емили наговори всякакви неща, които едва ли искаше да каже: че ще напусне къщата и никога няма да се върне обратно, че на леля й се свиди всеки залък. О, всякакви глупости! А леля Лили каза, че колкото по-бързо опаковат нещата си със своя съпруг и си отидат, толкова по-добре. Но това, наистина, нищо не означаваше.

— Защото господин и госпожа Кребтри не можеха да си позволят да опаковат нещата си и да заминат?

— О, не само това. Уилям обичаше леля Лили. Наистина я обичаше.

— Да не би случайно да е бил ден за кавги?

Магдалийн леко се изчерви.

— Имате предвид мен? Шумотевицата около моето желание да стана манекен?

— Леля ви не искаше да се съгласи?

— Да.

— Защо искахте да станете манекен, мис Магдалийн? Много ли ви привлича такъв живот?

— Не, но каквото и да е, би било по-добро от това да продължавам да живея тук.

— Тогава да. Но сега ще имате добри доходи, нали?

— О, да, сега е доста различно!

Направи признанието с изключителна наивност.

Той се усмихна, но не продължи темата. Вместо това каза:

— А брат ви? И той ли имаше спречкване?

— Матю? О, не.

— В такъв случай не може да се каже, че е имал причина да желае отстраняването на старата дама от пътя си. — Той забеляза веднага моментната тревога, изписана на лицето й и небрежно попита: — Забравих, той е дължал много пари, нали?

— Да, бедния Матю.

— Но сега и това ще се уреди.

— Да. Това е облекчение — въздъхна тя отново без да заподозре нещо!

Той бързо смени темата:

— Братовчедите ви и брат ви вкъщи ли са?

— Да. Казах им, че ще дойдете. Те всички са изпълнени с желание да помогнат. О, сър Едуард, някак си чувствам, ще разберете, че всичко е наред, че никой от нас няма нищо общо с това, че в края на краищата е бил външен човек.