Читать «Произшествие в „Сан Суси“» онлайн - страница 2

— Струва ми се — произнесе Томи замислено, — винаги е мъчително, когато разбереш, че старееш и вече за нищо не те бива.

Тапънс изсумтя някак сърдито, отметна назад глава с лъскава тъмна коса, грабна кълбото сивокафява прежда в скута си и го запокити.

— За нищо ли не ни бива? Или просто всички се мъчат да ни внушал това? Понякога се чувствам така, като че ли никаква полза не е имало от нас досега.

— Възможна е да е така — каза Томи.

— Може би. Но поне едно време чувствахме, че вършим нещо важно. А сега започвам да чувствам, че всичко това изобщо не се е случвало в действителност. А дали се е случвало, Том? Вярно ли е, че веднъж германски агенти те удариха по главата и те отвлякоха? Вярно ли е, че веднъж проследихме един опасен престъпник — и го пипнахме! Вярна ли е, че спасихме едно момиче и сложихме ръка на важни тайни документи и фактически цялата страна ни изказа благодарност? На нас! На теб и на мен! Презрените, непотребните мистър и мисис Бирсфърд.

— Хайде, хайде, стига, мила. Няма полза от това.

— И все пак — Тапънс преглътна — една сълза, — аз съм разочарована от вашия, мистър Картър.

— Той ни писа много любезно писмо.

— Само че нищо не е направил… дори не ни дава надежда.

— Е, сега и той, е извън строя. Като нас. Много е стар. Живее в Шотландия и се занимава с риболов.

Тапънс произнесе замечтано:

— Все пак биха могли да ни възложат някаква работа в разузнаването.

— Ами ако не се справим? — възрази Томи. — Ако вече нямаме достатъчно смелост?

— Чудно — каза Тапънс. — Човек мисли, че е все същият. А може би, както казваш, когато ножът опре до кокала…

Тя въздъхна и добави.

— Ех, да можехме да намерим поне някаква работа! Колко е неприятно човек да има толкова много време за мислене!

Очите й се спряха за минута върху фотографията на доста младия мъж в униформа на въздушните сили, който с широката са усмивка толкова приличаше на Томи.

— За мъжа е още по-лошо. — обади се Томи. — Жените поне могат да плетат… да приготвят колети и да помагат във военните трапезарии.

Тапънс отвърна:

— Всичко това бих могла да върша след двайсет години. Аз още не съм толкова стара, че да ме задоволяват тия неща. Пък и не съм коя да е.

Звънецът на външната врата иззвъня. Тапънс стана. Апартаментът им беше малък, в къща с обща прислуга.

Когато отвори вратата, на изтривалката стоеше широкоплещест мъж с големи руси мустаци и жизнерадостно червендалесто лице.

Той я обгърна бързо с поглед и запита с любезен глас:

— Вие ли сте мисис Бирсфърд?

— Да.

— Аз се казвам Грант. Приятел съм на лорд Истхемптън. Той ме посъветва да се свържа с вас и вашия съпруг.

— О, много мило, заповядайте.

Тя мина преди него във всекидневната.

— Съпругът ми, ъ-ъ… капитан…

— Мистър.

— Мистър Грант. Той е приятел на мистър Кар… на лорд Истхемптън.

Някогашният псевдоним на бившия началник на разузнаването „мистър Картър“ винаги й идеше по-лесно на езика, отколкото съответната титла на стария им приятел.

Няколко минути тримата бъбриха весело. Грант беше приятен човек с непринудени обноски.

По едно време Тапънс излезе от стаята. Върна се след няколко минути с шери и чаши.