Читать «Произшествие в „Сан Суси“» онлайн - страница 5

Лицето на Томи почти се разцепи на две от широтата на възторжената му усмивка.

— Дали ще я приема ли? Как няма да я приема! Само че не разбирам каква полза ще имате от мен. Аз съм само прост любител.

— Скъпи ми Бирсфърд, на нас ни трябва именно любител. Тук професионалист би бил неудобен. Ще поемете работата на най-добрия човек, който сме имали или ще имаме в бъдеще.

Томи го погледна въпросително. Грант кимна:

— Да. Умря в болницата „Света Бригита“ миналия вторник. Блъснат от камион… живя само няколко часа. Наглед злополука… ала не беше злополука.

Томи произнесе бавно:

— Разбирам.

Грант каза тихо:

— Това именно ни кара да предполагаме, че Фаркър е попаднал на някаква следа… че най-после е стигнал донякъде. Смъртта му не е била случайност.

Томи го изгледа въпросително. Грант продължи:

— За нещастие не знаем почти нищо за откритието му. Фаркър проследяваше методично нишките една по една. Но повечето от тях не водеха доникъде.

Грант помълча и после продължи:

— Фаркър се свести няколко минути преди смъртта си. Тогава се опита да каже нещо. Но успя да произнесе само: „Н или М. Сонг Сюзи.“

— Това — забеляза Томи — не ми се вижда твърде ясно.

Грант се усмихна.

— Малко по-ясно, отколкото си мислите. H или М, разбирате ли, са инициали, които сме чували и преди. С тях са обозначени двама от най-важните и най-надеждни германски агенти. Засякохме дейността им в други държави и знаем нещичко за тях. Задачата им е да организират „пета колона“ в чужди страни и да действат като свръзка между въпросната страна и Германия. Знаем, че H е мъж, a M — жена. За тях ни е известно само, че са двамата най-надеждни агенти на Хитлер. В едно шифровано съобщение, което успяхме да дешифрираме около началото на войната, имаше следната фраза: „Предлагаме H или M за Англия. Неограничени пълномощия…“

— Разбирам. И Фаркър…

— Според мен Фаркър трябва да е налучкал следата на единия или другия от тях. За нещастие не знаем кой именно. „Сонг Сюзи“ звучи загадъчно… но френското произношение на Фаркър не беше безупречно! В джоба му имаше билет за отиване и връщане до Лийхемптън, който е показателен. Лийхемптън е на южния бряг — Борнмът или Торки. Изобилие от частни хотели и пансиони. Между тях има един, който се казва „Сан Суси“.

Томи повтори:

— Сонг Сюзи… Сан Суси… Разбирам.

— Разбирате, нали? — попита Грант.

— Значи — каза Томи — трябва да отида там и… хм… да потършувам.

— Точно това се иска от вас.

Усмивката на Томи пак разцъфна.

— Не е ли малко неясна моята задача? — попита той. — Дори не ми е известно какво ще търся.

— Но аз и не мога да ви кажа. Не знам. Всичко предоставяме на вас.

Томи въздъхна. Изправи рамене.

— Ще опитам. Но не съм много блестящ ум.

— Чувал съм, че едно време сте вършили добра работа.

— Само че тогава беше чисто и просто късмет — побърза да вметне Томи.

— Е, именно късмет ни трябва.

Томи помисли минута-две. После каза:

— За това място „Сан Суси“…

Грант повдигна рамене:

— Може да е празна работа. Не съм сигурен. Възможно е Фаркър да е имал предвид песента „Сестра Сюзи шие ризи за войниците“. Всичко е догадки.