Читать «Произшествие в „Сан Суси“» онлайн - страница 6

— А самият Лийхемптън?

— Това е място като всички останали. Има какви ли не екземпляри. Стари дами, стари полковници, безукорни моми, съмнителни клиенти, подозрителни клиенти, един-двама чужденци. Изобщо миш-маш.

— И H или M са между тях?

— Не непременно. Може би някой, който поддържа връзка с H или М. Но твърде вероятно е да са и самите H или М. Мястото не бие на очи — просто пансион в морски курорт.

— Нямате ли представа мъж или жена ще търся?

Грант поклати глава.

— Е, поне мога да опитам — примири се Томи.

— Пожелавам ви успех в опита, Бирсфърд. А сега да уточним подробностите…

II

Половин час по-късно, когато Тапънс влезе внезапно, задъхана и горяща от любопитство, Томи беше сам и с неопределено изражение на лицето си подсвиркваше върху едно кресло.

— Е? — попита Тапънс, влагайки безкрайно много чувство в тази едносрична думичка.

— Е — отговори Томи с малко неуверен вид, — получих работа… някаква.

— Каква?

Томи направи подходяща гримаса.

— Канцеларска работа в пущинаците на Шотландия. Секретна и тъй нататък, но не изглежда много интересна.

— И за двамата ни или само за теб?

— Съжалявам, но само за мен.

— Дяволите да те вземат. Как можа нашият мистър Картър да бъде толкова подъл?

— Предполагам, че на тия длъжности се прилага сегрегация на половете. Иначе човек става разсеян.

— Шифроване ли е… или дешифриране? Нещо като работата на Дебъра? Пази се, Томи, хората се смахват от такава работа, не могат да спят, ходят цяла нощ, стенат и повтарят 978345286 или нещо подобно, накрая получават нервно разстройство и отиват в лудница.

— С мен това няма да се случи. Тапънс произнесе мрачно:

— Но мисля, че рано или късно ще се случи. Може ли да дойда и аз — не да работя, а просто като съпруга? Чехли пред камината и топла вечеря след работния ден, а?

Томи, изглежда, се чувствуваше неловко.

— Съжалявам, драга. Съжалявам. Не ми се ще да те оставям…

— Но смяташ, че трябва да заминеш — промърмори Тапънс, спомняйки си за миналото.

— В края на краищата — подхвърли Томи плахо — можеш да плетеш.

— Да плета ли? — възмути се Тапънс. — Да плета? И като грабна ушанката, захвърли я на земята.

— Мразя сивокафявата вълна — каза Тапънс, — и тъмносинята, и светлосинята. Предпочитам да плета нещо с тъмнопурпурна!

— Звучи твърде войнствено — рече Томи. — Много прилича на „светкавична война“.

Той явно се чувстваше безкрайно нещастен. Тапънс обаче, като спартанка, се държеше храбро и призна великодушно, че, разбира се, той трябва да приеме работата и че всъщност това няма значение за нея. Добави, че, както подочула, търсеЯи жена да мие пода на пункта за първа помощ. Може пък да я намерят годна за тази работа.

След три дни Томи замина за Абърдийн. Тапънс го изпрати на гарата. Очите й лъщяха от сподавени сълзи и веднъж-дваж премигна, но продължи решително да се преструва на весела.

Чак когато влакът излезе от гарата и видя самотната й дребна фигура, отдалечаваща се по перона, Томи усети буца в гърлото. Независимо от войната чувстваше, че напуща Тапънс.