Читать «Отвлеченият министър-председател» онлайн - страница 5

— Да.

— Не сте ли пропуснали някакъв факт, милорд?

— Хм, има още нещо твърде странно.

— А именно?

— Колата на министър-председателя не се прибра, след като го оставила на Черинг крос. Полицията искаше да разпита О’Мърфи, затова веднага почна дирене. Намерили колата оставена пред един съмнителен ресторант в Сохо, известен като свърталище на германски агенти.

— А шофьорът?

— Няма помен от шофьора. Той също е изчезнал.

— Значи — каза Поаро замислено, — изчезнали са двама: министър-председателят във Франция и О’Мърфи в Лондон.

Той погледна изпитателно лорд Естер, който махна отчаяно с ръка.

— Мога да ви кажа само едно, мосю Поаро: ако вчера някой ми беше подхвърлил, че О’Мърфи е предател, щях да се изсмея в лицето му.

— А днес?

— Днес не зная какво да мисля.

Поаро кимна сериозно. Той погледна пак „солника“ си.

— Да смятам ли господа, че имам картбланш… във всяко отношение? Аз трябва да мога да ходя където си искам и както си искам.

— Абсолютно. След един час за Дувър заминава специален влак с нов контингент от Скотланд ярд. Ще ви придружават офицер и цивилен полицай, които ще бъдат изцяло на ваше разположение. Задоволява ли ви това?

— Напълно. Още един въпрос, преди да си тръгнете, господа. Какво ви накара до дойдете при мен? Аз съм неизвестен, непопулярен в този ваш голям Лондон.

— Потърсихме ви по изрична препоръка и желание на един ваш много виден сънародник.

— Comment? Моят стар приятел префектът…?

Лорд Естер поклати глава.

— По-високостоящ от префекта. Човек, чиято дума някога беше закон в Белгия… и пак ще бъде! Англия обещава това!

Поаро вдигна бързо ръка и изкозирува тържествено.

— Дай боже! Всевишният не ни забравя… Господа, аз, Еркюл Поаро, ще ви служа вярно. Само дано да бъде навреме. Но тази работа е тъмна… много тъмна… Нищо не виждам.

— Е, Поаро — извиках нетърпеливо, когато вратата се затвори подир министрите, — какво мислиш?

С бързи, сръчни движения приятелят ми приготвяше един малък куфар. Той поклати глава замислено.

— И аз не зная какво да мисля. Мозъкът ми изневерява.

— Защо, както каза ти, трябва да го отвличат, когато същата работа могат да свършат с едно чукване по главата? — разсъждавах аз.

— Ще прощаваш, mon ami, но не съм казвал точно такова нещо. Сигурно са сметнали за много по-изгодно да го отвлекат.

— Но защо?

— Защото несигурността създава паника. Това е едната причина. Ако министър-председателят беше умрял, това щеше да бъде страшно бедствие, ала положението — овладяно. А сега имате парализа. Ще се появи ли министър-председателят или не? Мъртъв ли е или жив? Никой не знае и докато не се разбере, нищо определено не може да се направи. А както ти казвам, несигурността поражда паника, а именно това целят les Boches. Второ, ако похитителите го държат тайно някъде, те имат това предимство, че могат да налагат условията си и на двете страни. Германското правителство по правило не е щедър платец, но несъмнено могат да го накарат да си развърже кесията за такава работа. Трето, не ги заплашва въже. О, няма съмнение, отвличането е тъкмо работа за тях.