Читать «Отвлеченият министър-председател» онлайн - страница 4

— Същият, който го придружавал и във Франция?

— Да. Както казах, стигнали с кола до Уиндзорския дворец, където министър-председателят имал аудиенция. Рано тази сутрин се върнал в града и по пътя именно станало покушението.

— Момент, ако обичате. Кой е този капитан Даниелс? Имате ли досието му?

Лорд Естер се усмихна.

— Предположих, че ще ме запитате. Нямаме много сведения за него. Не е от знатно семейство. Служил е в английската армия и е извънредно способен секретар, тъй като е изключително добър лингвист. Мисля, че говори седем езика. По тази причина именно министър-председателят го избра да го придружава във Франция.

— Има ли роднини в Англия?

— Две лели. Някоя си мисис Евърард, която живее в Хампстед, и мис Даниелс — тя пък недалеч от Аскот.

— Аскот ли? Той е близо до Уиндзор, нали?

— Не пропуснахме и тази подробност. Но не доведе доникъде.

— Значи, според вас капитан Даниелс е извън всякакво подозрение?

В гласа на лорд Естер прозвуча горчива нотка, когато отговори:

— Не, мосю Поаро. Тия дни бих се поколебал да обявя когото и да било извън всякакво подозрение.

— Tres bien. Доколкото разбирам, милорд, редно е министър-председателят да се намира под строга полицейска охрана, за да го предпази от каквото и да било нападение, нали?

Лорд Естер кимна.

— Точно така. Непосредствено след колата на министър-председателя се движеше друга с цивилни детективи. Мистър Макадъм не знаеше нищо за тези предпазни мерки. Лично той е безстрашен и своеволно би ги отменил. Но естествено полицията си взема свои мерки. Всъщност шофьорът на министър-председателя, О’Мърфи, е човек на Скотланд ярд.

— О’Мърфи? Това име е ирландско, нали?

— Да, той е ирландец.

— От коя част на Ирландия?

— Мисля, че от графство Клер.

— Tiens! Но продължавайте, милорд.

— Министър-председателят тръгнал за Лондон. Автомобилът бил закрит. Той и капитан Даниелс се настанили вътре. Втората кола, както е обичаят, се движела отзад. Но за нещастие, кой знае защо, колата на министър-председателят се отклонила от главния път…

— На място, където има завой? — прекъсна го Поаро.

— Да… но от де разбрахте?

— О, c’est evident! Продължавайте!

— Кой знае защо — продължи лорд Естер, — колата на министър-председателя се отлъчила от главния път. Полицейската кола, която не била осведомена за това отклоняване, продължила по главното шосе. След като изминал известно разстояние по пустата уличка, автомобилът на министър-председателя внезапно бил спрян от група маскирани хора. Шофьорът…

— Тоя храбрец Мърфи! — промърмори Поаро замислено.

— Шофьорът, за момент смутен, ударил спирачките. Министър-председателят подал глава от прозорчето. Мигновено екнал изстрел… после друг. Първият го одраскал по бузата, вторият за щастие минал далеч от целта. Шофьорът, който вече разбрал опасността, моментално подкарал колата напред и разпръснал шайката.

— Били на косъм от смъртта — възкликнах, потръпвайки.

— Мистър Макадъм не искал да се вдига шум заради леката рана, която получил. Заявил, че била само драскотина. Спрял при една малка селска болница, където го превързали… разбира се, не разкрил самоличността си. После продължил, както беше предвидено, право към гара Черинг крос; там го чакаше специален влак за Дувър, и след като капитан Даниелс разказал накратко за случилото се на обезпокоените полицаи, както му е редът, заминал за Франция. В Дувър се прехвърлил на чакащия го разрушител. В Булон, както знаете, го чакала лъжливата кола с английско знаме и всички полагаеми се отличителни знаци. Това ли е всичко?