Читать «Отвлеченият министър-председател» онлайн - страница 3

Лицето на Поаро бе станало много сериозно.

— Значи смятате отвличането на министър-председателя за пряк опит да се осуети присъствието му на конференцията?

— Точно така, фактически тогава той беше на път за Франция.

— А кога се открива конференцията?

— Утре вечерта в девет часа.

Поаро извади от джоба си един огромен часовник.

— Сега е девет без четвърт.

— Остават двайсет и четири часа — промърмори мистър Додж замислено.

— И петнайсет минути — поправи го Поаро. — Не забравяйте петнайсетте минути, мосю — те може да се окажат полезни. А сега подробностите. В Англия ли стана отвличането или във Франция?

— Във Франция. Тази сутрин мистър Макадъм пристигна във Франция. Трябваше да пренощува у главнокомандуващия, а утре да продължи за Париж. Разрушител го прехвърли през Ламанша. В Булон един от адютантите на главнокомандуващия го посрещнал с кола на главната квартира.

— Eh bien?

— Е, после тръгнали от Булон… но въобще не пристигнали.

— Какво?

— Мосю Поаро, автомобилът и адютантът били лъжливи. Истинската кола била намерена на един страничен път, шофьорът и адютантът — здраво вързани и със запушена уста.

— А лъжливата кола?

— Все още не може да се намери.

Поаро направи нетърпелив жест.

— Невероятно! Сигурно не ще остане дълго незабелязана, нали?

— Така мислехме и ние. Смятахме, че просто трябва да търсим по-внимателно. Тази част от Франция е във военно положение. Бяхме убедени, че колата не може да стигне далеч, без да бъде забелязана. Френската полиция, нашият Скотланд ярд и военните полагат всички усилия. Наистина невероятно, както казвате… но нищо не открихме!

В този момент на вратата се почука и влезе млад офицер с добре запечатан плик, който подаде на лорд Естер.

— Тъкмо го получихме от Франция, сър. Донесох го тук, както ми бе наредено.

Министърът го разпечата жадно и нададе възклицание. Офицерът си излезе.

— Най-после вест! Току-що са дешифрирали тази телеграма. Намерили втората кола, а също и секретаря Даниелс, упоен с хлороформ, със запушена уста и вързан, в една изоставена ферма близо до С. — Не си спомня нищо друго, освен че прилепили изотзад нещо до устата и носа му, а той се помъчил да се отскубне. Полицията смята, че казва истината.

— И нищо ли друго не са намерили?

— Не.

— Нито дори трупа на министър-председателя? Тогава има надежда. Но чудно. Защо си правят сега толкова труд да запазят живота му, след като тази сутрин са се опитали да го застрелят?

Додж поклати глава.

— Едно е напълно сигурно. Че са решили на всяка цена да осуетят присъствието му на конференцията.

— Ако е в човешките възможности, министър-председателят ще присъствува. Дано да не бъде късно. А сега, господа, разкажете ми отново всичко — от самото начало. Трябва да науча подробности и за атентата.

— Снощи министър-председателят, придружен от един от секретарите си, капитан Даниелс…