Читать «Отвлеченият министър-председател» онлайн - страница 2

— Нека се качат — рече Поаро, сгъвайки грижливо сивите си панталони.

След няколко минути хазяйката въведе двамата посетители, и сърцето ми подскочи, когато познах в лице то на първия не друг, а самия лорд Естер, водач на правителственото мнозинство в Камарата на общините; спътникът му, мистър Бърнард Додж, също беше член на военния кабинет и, доколкото знаех, близък личен приятел на министър председателя.

— Мосю Поаро? — произнесе лорд Естер въпросително. Приятелят ми се поклони. Големият държавник ме изгледа и се поколеба — Работата ми е поверителна.

— Можете да говорите свободно пред капитан Хейстингс — каза моят приятел и ми кимна да остана. — Той не притежава всички дарования, разбира се! Но аз отговарям за неговата дискретност.

Лорд Естер продължаваше да се двоуми, ала мистър Додж внезапно се намеси:

— Хайде да не се бавим повече, да кажем каквото имаме за казване! Опасявам се, че скоро цяла Англия ще разбере как сме я оплескали. Нямаме време за губене.

— Моля седнете, господа — произнесе Поаро учтиво. — Настанете се на голямото кресло, милорд.

Лорд Естер леко трепна.

— Значи ме познавате?

Поаро се усмихна.

— Естествено. Нали чета малките вестници с картинки. Как може да не ви позная.

— Мосю Поаро, дошъл съм да се посъветвам с вас по един крайно спешен въпрос. Ще ви помоля да запазите пълна тайна.

— Имате честната дума на Еркюл Поаро… нищо повече не мога да ви обещая! — произнесе тържествено моят приятел.

— Отнася се за министър-председателя. Ние сме в сериозно затруднение.

— В безизходно положение! — вметна мистър Додж.

— Значи раната е сериозна? — запитах аз.

— Каква рана?

— Раната от куршума.

— А, за това ли мислите! — извика мистър Додж презрително. — То е стара работа.

— Както казва моят колега — продължи лорд Естер, — този въпрос е приключен. За щастие не успяха. Не мога да кажа същото за второто покушение.

— Значи е имало и второ покушение?

— Да, макар и не от същия характер. Мосю Поаро, министър-председателят е изчезнал.

— Какво?

— Отвлечен е!

— Невъзможно! — извиках смаян.

Поаро ми хвърли усмъртителен поглед, от който разбрах, че ме умоляваше да си държа устата затворена.

— Колкото и невероятно да изглежда, все пак за нещастие е вярно — продължи лордът.

Поаро погледна мистър Додж.

— Преди малко казахте, мосю, че няма време за губене. Какво имате пред вид?

Двамата мъже се спогледаха, после лорд Естер отговори:

— Сигурно сте чули, мосю Поаро, за предстоящата съюзническа конференция?

Приятелят ми кимна утвърдително.

— По очевидни причини не се дават подробности кога и къде ще стане тя. Но макар и да не се издава на вестниците, разбира се, датата е добре известна сред дипломатическите кръгове. Конференцията ще се състои утре вечер — четвъртък — във Версай. Сега, предполагам, разбирате страшната сериозност на положението. Няма да скрия от вас, че присъствието на министър-председателя на конференцията е крайно необходимо. Пацифистката пропаганда, подхваната и подклаждана от германските агенти сред нас, е много дейна. По всеобщо мнение повратна точка на конференцията ще бъде силната личност на министър-председателя. Отсъствието му може да има най-съдбоносни последици — вероятно преждевременен и катастрофален мир. А нямаме кого да пратим на негово място. Единствен той може да представлява Англия.