Читать «Червеният сигнал» онлайн - страница 9

Той усети, че тя залита малко.

— Уморена ли си? Искаш ли да спрем?

— Ако нямаш нищо против. Можем ли да отидем някъде да поговорим? Имам нещо да ти съобщя.

Не беше сън. За един миг той се върна отново на земята. Как можа да помисли, че лицето й е спокойно и ведро? Беше обвито в смут, в уплаха някаква. Докъде тя беше наясно с нещата?

Той намери едно тихо ъгълче и двамата седнаха един до друг.

— Е — започна, преструвайки се на безгрижен, какъвто в момента не беше. — Каза, че имаш нещо да ми съобщиш.

— Да. — Очите й бяха сведени. Играеше си нервно с пискюлчето на роклята си. — Трудно е някак.

— Кажи, Клер.

— Ето какво. Искам за известно време да си отидеш.

Той остана удивен. Беше очаквал всичко, но не и това.

— Искаш да се махна? Защо?

— Най-добре да бъдем откровени, нали? Аз зная, че ти си джентълмен и мой приятел. Искам да си отидеш, защото аз си позволих някак да се привържа към теб.

— Клер.

Думите й го накараха да онемее, езикът му се върза.

— Моля те да не си мислиш, че съм толкова самонадеяна, за да си въобразявам, че ти, че можеш някога да се влюбиш в мен. Само дето аз не съм особено щастлива и ох! По-добре да те няма.

— Клер, нима не знаеш, че и аз изпитвам чувства към теб и то какви чувства, откакто се запознахме?

Тя вдигна изненадана поглед към него.

— Изпитвал си чувства към мен? От дълго време?

— От самото начало.

— О! — извика тя. — Защо не си ми казал? Още тогава? Когато можех да дойда при теб? Защо ми казваш това сега, когато е вече твърде късно? Не, аз съм полудяла — не зная какво говоря. Никога няма да мога да дойда при теб.

— Клер, какво искаш да кажеш с думите „сега, когато е твърде късно“? Това заради чичо ми ли е? Какво знае той? Какво мисли?

Тя кимна безмълвна, по лицето й се застичаха сълзи.

— Чуй ме, Клер, не бива да вярваш на всичко това. Не мисли за това. По-добре да дойдеш с мен. Ще отидем към Южните морета, към островите, които приличат на зелени изумруди. Там ще бъдеш щастлива и аз ще се грижа за теб — ще останеш завинаги с мен.

Ръцете му я обгърнаха. Той я привлече към себе си и усети как тя потръпна при докосването. После изведнъж се освободи от него.

— О, не, моля те. Не разбираш ли? Точно сега не мога. Би било грозно, грозно, грозно. През цялото време исках да съм добра, а сега ще бъде много грозно.

Той спря, объркан от думите й. Тя го погледна умолително.

— Моля те — каза тя. — Искам да бъда добра.

Без да продума, Дърмът стана и я остави. В този миг беше трогнат и разстроен от думите и до краен предел. Запъти се да вземе шапката и палтото си и налетя на Трент.

— Здравей, Дърмът, рано си тръгваш.

— Да, тази нощ нещо нямам настроение за танци.

— Противна нощ — каза мрачно Трент. — На теб ти е лесно, нямаш моите неприятности.

Внезапно Дърмът се изплаши, че Трент може да му се довери. Само не това — всичко друго, но не това!

— Е, до скоро — каза той бързо. — Отивам си вкъщи.

— Вкъщи, а? Ами предупреждението на духовете?

— Ще рискувам. Лека нощ, Джак.

Апартаментът на Дърмът не беше далеч. Тръгна пеша, усещайки, че има нужда от студения нощен въздух, който да охлади трескавия му мозък.