Читать «Червеният сигнал» онлайн - страница 10

Отключи си и светна лампата в спалнята.

И изведнъж, за втори път тази нощ, го обзе чувството, че му се дава знак от червения сигнал. Това чувство беше тъй всеобхватно, че за миг то помете от мислите му дори Клер.

Опасност! Беше в опасност. В същия момент, в същата тази стая, той беше в опасност.

Напразно се опитваше да се надсмее над себе си, за да прогони страха. Навярно и усилията му подсъзнателно не бяха така усърдни. Досега червеният сигнал му беше давал винаги точно предупреждение и той съумяваше да избегне бедата. Усмихна се на суеверието си и предпазливо обиколи апартамента. Възможно беше някой злосторник да се е вмъкнал и да се прикрива някъде. Но претърсването не му разкри нищо. Прислужникът му Милсън си беше отишъл и апартаментът беше абсолютно празен.

Върна се в спалнята си и бавно се разсъблече, мръщейки се наум. Чувството за опасност беше все така осезаемо. Отиде до едно чекмедже, за да си извади носна кърпа, и внезапно се вцепени. В средата на чекмеджето нещо повдигаше бельото — нещо твърдо.

С бързи, нервни пръсти той захвърли кърпите и извади предмета, скрит под тях. Беше револвер.

Безкрайно озадачен, Дърмът го разгледа отблизо. Беше някакъв непознат модел и съвсем наскоро от него беше изстрелян един куршум. Освен това не можа да установи нищо друго. Някой го беше поставил в това чекмедже същата тази вечер. Когато се обличаше за вечерята, револвер нямаше — сигурен беше.

Тъкмо се готвеше да го върне в чекмеджето, когато се стресна от иззвъняването на входната врата. Звънът не преставаше, проехтявайки необичайно силно в тишината на празния апартамент.

Кой можеше да го търси в такъв късен час? На този въпрос имаше само един отговор, отговор инстинктивен и настойчив.

— Опасност, опасност, опасност.

Воден от непознат за него инстинкт, за който нямаше обяснение, Дърмът изключи светлините, наметна някакво палто, оставено върху стола, и отвори вратата на антрето.

Навън стояха двама души. Зад тях Дърмът съгледа някаква синя униформа. Полицай!

— Господин Уест? — попита го мъжът отпред.

На Дърмът се стори, че минаха векове, преди да отговори. В действителност изминаха само няколко секунди, преди да отвърне така, както това правеше с безизразния си глас неговият слуга:

— Господин Уест още не се е върнал. Какво искате от него по това време на нощта?

— Още не се е върнал ли? Много добре, тогава смятаме да влезем и да го почакаме.

— Не, няма да може.

— Виж какво, мой човек, аз съм инспектор Виръл от Скотланд Ярд и имам заповед за арестуването на твоя господар. Ако искаш, мога да ти я покажа.

Дърмът разгледа предложения му документ или се престори, че го разглежда, и попита с някакъв несвой глас:

— За какво? Какво е направил?

— Убийство. Сър Ейлингтън Уест от Харли стрийт.

Мислите му се завъртяха и Дърмът отстъпи назад пред вдъхващите респект посетители. Влезе в дневната и светна лампите. Инспекторът вървеше след него.

— Претърси стаите — нареди той на другия. После се обърна към Дърмът.