Читать «Червеният сигнал» онлайн

Агата Кристи

Червеният сигнал

— Не но колко вълнуващо — каза симпатичната госпожа Евърслайт и отвори широко прелестните си, но леко отнесени сини очи. — Винаги се говори, че жените имат шесто чувство; вярно ли е според вас, сър Ейлингтън?

Знаменитият психиатър се усмихна язвително. Изпитваше безпределно презрение към този тип глуповати, симпатични жени като гостенката. Ейлингтън Уест беше върховен авторитет по душевни болести и напълно съзнаваше собственото си положение и значение. Един доста надменен с целия си вид човек.

— Зная, че се говорят купища безсмислици, госпожо Евърслайт. Какво означава този термин — шесто чувство?

— Вие, учените, сте винаги много строги. И наистина е крайно интересно как понякога човек е съвсем категоричен за някои неща — просто си ги знае, чувства ги, искам да кажа — съвсем необичайно, така е, наистина. Клер разбира какво искам да кажа, нали, Клер?

Тя се позова на домакинята — леко нацупена и с повдигнато рамо.

Клер Трент не отговори веднага. Бяха се събрали на малка вечеря — тя и съпругът и, Вайълет Евърслайт, сър Ейлингтън Уест и неговият племенник Дърмът Уест, който беше стар приятел на Джак Трент, самият Джак Трент, възпълен червендалест мъж с добродушна усмивка и приятен провлечен смях, който пое думата.

— Бънкъм, Вайълет! Твоят най-добър приятел е загинал при железопътна катастрофа. И ти веднага си спомняш, че миналия вторник си сънувала черна котка — чудно, през цялото време си имала чувството, че нещо ще се случи!

— О, не, Джак, сега ти смесваш предчувствията с интуицията. Е, сър Ейлингтън, няма ли да признаете, че предчувствията са нещо реално?

— До известна степен, да, може би — призна предпазливо психиатърът. — Но и съвпаденията обясняват доста неща, а съществува и неизменна тенденция после да се доизмисля — винаги трябва да се има предвид и това.

— Според мен няма такова нещо като предчувствието — заяви Клер Трент доста рязко. — Нито пък интуиция или шесто чувство, или каквото и да било от нещата, за които разговаряме така повърхностно. Всички ние преминаваме през живота като влак, който се носи стремително в мрака към неизвестно предназначение.

— Вашето сравнение едва ли е подходящо, госпожо Трент — намеси се за пръв път в разговора Дърмът Уест, вдигайки глава. В ясните му сиви очи затрептя любопитно пламъче, което изглеждаше доста странно на фона на силно загорялото лице. — Знаете ли, забравяте сигналите.

— Сигналите?

— Да, зелен, ако всичко е наред, и червен — за опасност!

— Червен за опасност — колко вълнуващо! — на един дъх изрече Вайълет Евърслайт.

Дърмът се извърна от нея твърде нетърпеливо.

— Разбира се, и така може да се опише. Грози ни опасност! Червен сигнал! Внимание!

Трент любопитно го загледа.

— Говориш; сякаш се опираш на личен опит, приятелю.

— Точно така искам да кажа, така беше.

— Хайде, разкажи ни.

— Мога да ви дам един пример. В Месопотамия точно след примирието, веднъж се връщам вечерта силно потиснат. Опасност! Внимание! Нямах и най-малката представа какво може да ме очаква. Обиколих лагера, кой знае защо обезпокоен, взех всички предпазни мерки срещу атака от враждебните араби. И едва тогава се върнах в палатката си. Щом влязох вътре, у мене се загнезди още по-силно предишното чувство. Опасност! Накрая си взех одеялото и излязох навън, увих се в него и останах да спя там.