Читать «Червеният сигнал» онлайн - страница 11

— Ти остани тук, мой човек. За да не вземеш да предупредиш господаря си. Как се казваш, междувпрочем?

— Милсън, сър.

— По кое време очакваш да се върне господарят ти, Милсън?

— Не зная, сър, той отиде на танци, струва ми се. В Графтън Галърис.

— Излязъл е оттам точно преди един час. Да не би пак да се е върнал?

— Не ми се вярва, сър. Сигурно щях да го чуя, когато влиза.

В този момент от съседната стая влезе вторият мъж. В ръката си носеше револвер. Подаде го на инспектора някак развълнуван. Израз на задоволство пробягна по лицето на инспектора.

— Ето отговора — отбеляза той. — Навярно се е върнал незабелязано и е излязъл, без да го чуеш. Досега вече се е измъкнал. По-добре да тръгвам. Коли, ти оставаш тук, в случай че се върне пак, а и да наглеждаш тоя приятел. Може да знае повече за господаря си, отколкото ни показва.

Инспекторът се разбърза. Дърмът се помъчи да научи подробности по случая от Коли, който беше готов да се разприказва.

— Доста ясен случай — благоволи да му каже той. Убийството бе разкрито почти веднага. Джонсън, прислужникът, точно си бил легнал, когато му се сторило да чува гърмеж и веднага слязъл долу. Заварил сър Ейлингтън мъртъв, с простреляно сърце. Веднага позвънил и ние дойдохме и научихме цялата история.

— Кое ви кара да смятате случая за доста ясен? — осмели се да попита Дърмът.

— Абсолютно. Този младеж Уест се върнал заедно с чичо си и когато Джонсън внасял напитките, те се карали. Старецът заплашвал да направи ново завещание, а вашият господар му казал, че ще го застреля. Не минали и пет минути и чул изстрел. Ами да, съвсем ясно. Наивен младеж.

Наистина, съвсем ясно. Сърцето на Дърмът се сви, когато разбра непреодолимото естество на доказателствата срещу него. Грозеше го опасност — и то каква! И никакъв начин да се измъкне, освен да избяга. Мозъкът му заработи. След малко предложи да направи по чаша чай. Коли тутакси се съгласи. Вече беше претърсил апартамента и знаеше, че няма втори изход.

Позволиха на Дърмът да отиде до кухнята. Щом се озова там, той сложи чайника на печката и чевръсто задрънча с чашите и чинийките. После крадешком се приближи до прозореца и дръпна каишката. Апартаментът се намираше на втория етаж, а пред прозореца отвън имаше малък асансьор от тел, направен от търговците, които спускаха и изкачваха стоката си по стоманения му кабел.

Със скоростта на светкавица Дърмът изскочи от прозореца и увисна на теленото въже. То се впи в ръцете му и ги разкървави, но той продължи отчаяно да се спуска.

След няколко минути предпазливо се появи от задната страна на блока. Зави край ъгъла и се сблъска с някаква фигура, застанала на тротоара. За свое най-голямо удивление в нея разпозна Джак Трент. Трент сякаш тутакси осъзна опасностите на ситуацията.

— Господи! Дърмът! Бързо, Какво си застанал тук! И като го подхвана под ръка, той го отведе в една странична уличка, а после в някаква друга. Мярна се самотно такси, те му махнаха и скочиха в него; Трент съобщи собствения си адрес.

— Засега е най-сигурно у нас. Там ще решим каква да бъде следващата ни стъпка, за да заблудим тия глупаци. Наминах оттук с надеждата да те предупредя, преди полицията да се е добрала до теб, но закъснях.