Читать «Червеният сигнал» онлайн - страница 8

— Клер — промълви Дърмът. Бедната ми Клер.

— Да наистина, би трябвало всички да я съжаляваме.

Ненадейно Дърмът вдигна глава.

— Не го вярвам.

— Какво?

— Казах, че не го вярвам. Лекарите правят и грешки. Всеки го знае. И винаги се придържат строго към своите заключения.

— Скъпи ми Дърмът — извика ядосано сър Ейлингтън.

— Казвам ти, че не вярвам, но дори и да е така, това не ме интересува. Аз обичам Клер. Ако дойде с мен, ще я отведа далече там, където няма да има натрапчиви лекари. Ще я пазя, ще се грижа за нея, ще я закрилям с любовта си.

— Няма да правиш нищо подобно. Луд ли си?

Дърмът се разсмя презрително.

— Ти можеш да го кажеш, предполагам.

— Разбери ме, Дърмът. — Лицето на сър Ейлингтън се зачерви от сдържано вълнение. — Ако направиш такова срамно нещо това ще бъде краят. Ще спра издръжката, която сега ти давам, и ще направя ново завещание, в което ще завещая всичките си притежания на различни болници.

— Направи, каквото пожелаеш с проклетите си пари — каза Дърмът с нисък глас. — Аз ще имам жената, която обичам.

— Жена, която…

— Само да кажеш и дума против нея, и ще видиш! Ще те убия! — изкрещя Дърмът.

Леко почукване на чаши ги накара да се обърнат. Без да го чуят, Джонсън беше влязъл с подноса с чашите в разгара на спора. Лицето му беше невъзмутимото лице на добрия слуга, но Дърмът се запита дали беше чул нещо от разговора им.

— Това е достатъчно, Джонсън — рязко каза сър Ейлингтън. — Можеш да си легнеш.

— Благодаря, сър. Лека нощ, сър. И Джонсън се оттегли.

Двамата мъже се спогледаха. Краткото прекъсване беше успокоило бурята.

— Чичо — започна Дърмът. — Не трябваше да говоря с теб по този начин. Ясно виждам, че от твоя гледна точка ти си абсолютно прав. Но аз обичам Клер от дълго време. Фактът, че Джак Трент е най-добрият ми приятел, досега е стоял като преграда да изразя любовта си дори пред Клер. Но при дадените обстоятелства този факт вече няма значение. Идеята да ме възпрат някакви парични затруднения е абсурдна. Смятам, че си казахме всичко. Лека нощ.

— Дърмът.

— Наистина няма за какво повече да спорим. Лека нощ, чичо Ейлингтън. Съжалявам, но е така.

Той бързо излезе и затвори вратата след себе си. Холът тънеше в мрак. Той го прекоси, отвори входната врата и се озова на улицата, затръшвайки вратата зад гърба си.

Някакво такси точно привършваше с клиента си малко по-надолу по улицата, затова Дърмът го извика и се отправи с него към Графтън Галърис.

На вратата на балната зала той спря за минута смутен, със замаяна глава. Силната дразнеща музика, усмихнатите жени — всичко това му се стори като някакъв друг свят.

Сън ли бе това? Беше невъзможно да е водил наистина такъв жесток разговор с чичо си. Покрай него премина Клер — като лилия в бялата си рокля със сребристи нишки, която обвиваше като броня стройното й тяло. Тя му се усмихна със спокойно и ведро лице. Сигурно всичко беше сън.

Танцът свърши. След малко тя се появи до него и му се усмихна насреща. Като в някакъв унес той я покани да танцуват. Сега вече беше в неговите обятия и шумната музика отново зазвуча.