Читать «Аферата в Стайлс» онлайн - страница 17

— Джон — казах аз, — ще ви питам нещо.

— Е?

— Спомняте ли си, че ви говорих за моя приятел Поаро? Белгиецът, който живее тук? Той е бил изключително известен детектив.

— Да.

— Искам да ми позволите да го повикам, за да разследва случая.

— Как, сега ли? Преди аутопсията?

— Да, времето е предимство, ако… ако е имало нещо нередно.

— Глупости! — ядосано извика Лорънс. — Според мен Бауърстейн лежи на дъното на цялата тази бъркотия! Уилкинс не подозираше нищо такова, докато Бауърстейн не му внуши съмненията си. Но като всички специалисти и на него му хлопа нещо дъската. Негово хоби са отровите и затова ги вижда навсякъде.

Признавам, че позицията на Лорънс ме изненада. Той много рядко казваше нещо толкова разпалено за каквото и да било.

Джон се колебаеше.

— Не изпитвам същите чувства като теб, Лорънс — обади се най-сетне той. — Склонен съм да разреша на Хейстингс да действува, макар аз лично да бих изчакал малко. Не са ни притрябвали никому ненужни скандали.

— Не, не — извиках разпалено аз. — Няма защо да се страхувате. Поаро е самата дискретност.

— Добре тогава, постъпете както искате. Оставям всичко във вашите ръце. Макар че ако нещата са така, както ги мислим, случаят е повече от ясен. Господ да ми прости, ако допускам грешка!

Погледнах часовника си. Беше шест часа. Реших да не губя повече време.

Все пак си позволих да загубя пет минутки. Прекарах ги в трескаво ровичкане из библиотеката, докато не открих книга с описание на стрихниново отравяне.

ГЛАВА 4

Поаро разследва

Къщата, в която бяха настанени белгийците, се намираше недалеч от входа на парка. Човек би могъл да спести доста време, ако тръгнеше по тясната пътечка през тревата, която растеше покрай извивките на алеята за коли. Затова и избрах този път. Намирах се вече близо до къщичката на пазача, когато вниманието ми беше привлечено от бягащата към мен фигура на човек. Това беше мистър Ингълторп. Къде ли беше ходил? Как смяташе да обясни отсъствието си?

Той ме заговори развълнувано:

— Боже господи! Това е ужасно! Клетата ми съпруга! Току-що научих какво е станало.

— Къде бяхте вие? — попитах аз.

— Денби ме задържа снощи до късно. Свършихме едва към един часа. Чак тогава забелязах, че все пак съм забравил да взема ключа за външната врата. Не исках да будя никого, затова останах да спя при Денби.

— Как научихте за станалото? — попитах аз.

— Уилкинс се отби при Денби, за да му съобщи. Бедната ми Емили! Тя бе толкова самопожертвувателна, такъв благороден характер. Милата, тя надцени силите си.

В този момент изпитах неудържимо отвращение към него. Какъв завършен лицемер бе този човек!

— Трябва да тръгвам — казах аз, като благодарих на това, че не ме попита къде отивам.