Читать «Аферата в Стайлс» онлайн - страница 19

Вторачих се в него. Несъмнено войната бе сторила нещо непоправимо с мозъка на този човечец. Той грижливо изчеткваше палтото си, преди да го сложи и като че ли беше напълно погълнат от това занимание.

— Не си спомням — отвърнах аз. — А и във всеки случай не виждам…

— Не виждате ли? Но това е от първостепенно значение.

— Не виждам защо — казах аз доста раздразнено. — Доколкото мога да си спомня, тя не яде много. Изглеждаше разтревожена и явно това бе убило апетита й. Нещо съвсем естествено.

— Да — замислено каза Поаро. — Съвсем естествено.

Той отвори едно чекмедже и след като извади малко куфарче, се обърна към мен.

— Вече съм готов. Ще отидем в имението и ще проучим нещата на място. Извинете, mon ami, облекли сте се набързо и връзката ви е накриво. Позволете. — С умело движение той я поправи.

— Са y est! Е, ще вървим ли?

Поехме забързано към селото и свърнахме покрай портата при къщичката на пазача. Поаро се спря за миг и жаловито изгледа прекрасния парк, чиято трева все още блестеше под утринната роса.

— Каква красота, каква красота, а сега клетото семейство е потънало в скръб и се разкъсва от мъка.

При тези думи той ме изгледа изпитателно и аз се улових, че се изчервявам под продължителния му поглед.

Наистина ли семейството се разкъсваше от мъка? Беше ли мъката по смъртта на мисис Ингълторп толкова голяма? Осъзнавах, че в атмосферата се чувствуваше липсата на определени емоции, очаквани в подобни случаи. Покойницата не бе притежавала дарбата да предизвиква любов. Смъртта й предизвика шок и болка, но едва ли за нея щяха да жалеят дълбоко.

Поаро сякаш прочете мислите ми. Той нерадостно поклати глава.

— Като че ли сте прав — каза той. — Не е както при кръвна връзка. Вниманието и щедростта й към двамата Кавендиш не са могли да заместят родната им майка. Кръвта вода не става — запомнете го от мен, — кръвта вода не става.

— Поаро — казах аз, — кажете ми защо се интересувахте дали мисис Ингълторп се е нахранила добре снощи? Това не ми дава покой, а не мога да видя връзката със случая.

Той помълча за минутка-две докато вървяхме един до друг, но най-после каза:

— Нямам нищо против да ви кажа, макар че, както ви е известно, не обичам да давам обяснения преди всичко да е свършило. В момента се твърди, че мисис Ингълторп е починала в резултат на отравяне със стрихнин, вероятно поставен в кафето й.

— И какво?

— Та кога поднесоха кафето?

— Към осем часа.

— Значи го е изпила между осем и осем и половина — във всеки случай не по-късно. Стрихнинът, знаете, действува доста бързо. Влиянието му би се почувствувало много скоро, вероятно още след час. А при мисис Ингълторп симптомите се проявяват чак към пет сутринта — цели девет часа! Обаче ако някъде по времето, когато е приета отровата, се поеме и обилно ядене, това би забавило действието й, макар и не до такава степен. И все пак това е възможност, която трябва да се вземе предвид. Но пък според вас тя е яла съвсем малко и все пак симптомите не се проявяват чак до сутринта! Това вече е нещо много любопитно, приятелю. При аутопсията може да се появи някакво обяснение. А междувременно не бива да го забравяме.