Читать «Аферата в Стайлс» онлайн - страница 15

— Бедната Синтия е много уплашена — тихо, но ясно каза мисис Кавендиш.

Самата тя беше облечена в бялата си роба. Значи бе по-късно, отколкото съм си мислел. Видях слабата светлина на утрото да се промъква през пердетата, а часовникът над камината показваше близо пет часа.

Сепна ме приглушен вик откъм леглото. Нещастницата бе обзета от нов пристъп на болки. Конвулсиите бяха с такава сила, че бе ужасно да се гледа. Наоколо цареше пълно объркване. Бяхме се струпали около нея, безсилни да й помогнем или облекчим по някакъв начин. Последен гърч я вдигна от леглото и тялото й се изви така, че се опирате само на главата и петите. Напразно Мари и Джон се опитваха да й дадат още малко бренди. Минутите летяха. Тялото й отново се изви в същата особена дъга.

В този момент доктор Бауърстейн решително си запроправя път сред хората в стаята. За миг той се вцепени, загледан във фигурата на леглото, а в същата минута мисис Ингълторп извика приглушено, вперила поглед в доктора:

— Алфред… Алфред… — След това се строполи неподвижна върху възглавниците.

С един скок докторът се озова до леглото и като сграбчи ръцете й, започна енергично да прилага това, което знаех, че наричат изкуствено дишане. Той издаде няколко остри нареждания на прислугата. С властен жест на ръката си отпрати всички ни до вратата. Наблюдавахме го с изумление, макар да си мислех как всички съзнавахме, че е твърде късно и че вече нищо не може да се направи. По лицето му виждах, че и той не храни голяма надежда.

Най-накрая се отказа, като мрачно поклати глава. В този момент чухме стъпки отвън и доктор Уилкинс, личният лекар на мисис Ингълторп — закръглено човече с придирчив нрав, — влетя в стаята.

С няколко думи доктор Бауърстейн обясни как случайно е минавал покрай къщичката на пазача, когато колата излязла и как се втурнал по най-бърз начин към къщата, докато колата отишла да доведе доктор Уилкинс. С отпаднал жест той посочи към фигурата на леглото.

— Мно-го тъжно. Мно-го тъжно — промърмори доктор Уилкинс. — Клетата жена. Винаги се нагърбваше с прекалено много неща, прекалено много, въпреки моите съвети. Предупреждавах я. Сърцето й съвсем не беше така здраво. „По-спокойно — казвах й, — по-спокойно.“ Ала не — желанието й да върши добри дела беше прекалено голямо. Природата се възпротиви. Природата се въз-про-ти-ви.

Забелязах, че доктор Бауърстейн внимателно наблюдава местния лекар. Все още загледан в него, той каза:

— Конвулсиите бяха с особено голяма сила, доктор Уилкинс. Съжалявам, че не бяхте тук навреме, за да се убедите сам. Бих казал, че имаха тетаничен характер.

— Аха! — умно каза доктор Уилкинс,

— Бих искал да поговоря с вас насаме — каза доктор Бауърстейн, след което се обърна към Джон: — Не възразявате, нали?

— Разбира се, че не.

Ние всички се струпахме в коридора, оставяйки двамата лекари сами, като зад себе си чух превъртането на ключа.