Читать «Аферата в Стайлс» онлайн - страница 18

След няколко минути вече чуках на вратата на Лийстуейс Котидж.

Никой не ми отговори и аз нетърпеливо почуках пак. Над мен внимателно се отвори прозорец и Еркюл Поаро погледна оттам.

Когато ме видя, той нададе вик на изненада. Набързо му съобщих за трагичната случка и заявих, че се нуждая от помощта му.

— Почакайте да ви отворя, приятелю, и ще ми разказвате, докато се обличам.

След малко той ми отвори и аз го последвах в стаята му. Там той ме настани на един стол и аз разказах цялата история, без да скривам нищо или да пропускам факти, независимо колко незначителни са те, докато той натъкми тоалета си до най-малките подробности.

Разказах му как се събудих, за последните думи на мисис Ингълторп, за отсъствието на съпруга й, за кавгата от предния ден, за откъса от разговора между Мари и нейната свекърва, който бях чул, за по-раншната кавга между мисис Ингълторп и Ивлин Хауърд, както и за намеците на последната.

Далеч не се изказвах така ясно, както ми се искаше. Повторих се на няколко пъти, а от време на време трябваше да се връщам назад за подробности, които бях забравил. Поаро ми се усмихна любезно.

— Умът е объркан, да? Не е ли така? Не бъдете припрян, mon ami. Вие сте развълнуван; вие сте възбуден — но това е напълно естествено. След малко, като се поуспокоим, ще подредим фактите както трябва, всеки на мястото му. Ще ги изследваме, ще ги отхвърляме. Важните ще поставим на една страна; а неважните — фюит! — Той изкриви херувимоподобното си лице и много комично изпусна въздух през свитите си устни: — Ще ги издухаме!

— Много добре — казах аз, — но как ще определим кое е важно и кое — не? Това винаги ми се е струвало най-трудното.

Поаро енергично поклати глава. В момента той оправяше мустаците си с най-нежна грижовност.

— Не е така. Voyons! Един факт води към друг — и така вървим напред. Следващият дали ще по-падне на мястото си? A merveille! Чудесно! Можем да продължим. А този дребен факт сега? Не! А, това е любопитно! Нещо липсва — брънка от веригата, която не е на мястото си. Изследваме. Търсим. И тогава този дребен и любопитен факт, това незначително детайл че, което не иска да си намери мястото в нашата верига, го поставяме тук! — Той направи живописен жест с ръка. — Той е важен! Той е поразителен!

— Д-д-а…

— А! — Поаро така яростно размаха пръст пред лицето ми, че аз се отдръпнах. — Внимание! Тежко на детектива, който казва: „Това е нещо дребно, то не е от значение. Щом не иска да пас-. не във веригата, да го забравим.“ По този път ви очаква само объркването! Всичко е от значение.

— Зная. Винаги сте ми го казвали. Именно затова се опитах да вникна във всички подробности, независимо дали ми изглеждаха важни или не.

— Доволен съм от вас. Имате добра памет и ми предадохте фактите достоверно. А за реда, по който ми ги изброихте — не казвам нищо. Ама наистина той беше достоен за съжаление! Но аз ви разбирам — вие сте разтревожен. На това отдавам и обстоятелството, че пропуснахте един факт от неимоверно голямо значение.

— Какво? — попитах аз.

— Не ми казахте дали мисис Ингълторп се е нахранила добре снощи.