Читать «Библия — Стар завет» онлайн - страница 1138

22. псалтирът ни е унизен, песните млъкнаха, радостта ни изчезна, светлината на светилника ни угасна, ковчегът на завета ни е разграбен, Светинята ни е осквернена, и името, което нам е наречено, почти е поругано, децата ни позор претърпяха, свещениците ни са избити, левитите ни са в плен отведени, момите ни са осквернени, жените ни претърпяха насилие, праведниците ни са отвлечени, децата ни загинаха, момците ни са в робство, юнаците ни изнемогнаха;

23. и, което е най-тежко, знамето на Сион изгуби славата си, защото е предадено в ръцете на ония, които ни мразят.

24. Затова остави голямата си тъга и отложи многото скърби, за да се смили над тебе Всесилният, и Всевишният да ти даде успокоение и облекчи мъките“.

25. При тия ми към нея думи лицето й и погледът й неочаквано светнаха, и ето, видът й стана бляскав, тъй че аз, уплашен от нея, размислях, какво ще е това нещо.

26. И ето, тя изведнъж извика толкова силно и толкова страшно, че от тоя неин вик земята се разлюля.

27. И аз видях: и ето, жената вече не ми се явяваше, но се градеше град, и мястото му се отбелязваше върху широки основи, и аз, уплашен, високо извиках и казах:

28. „де е ангел Уриил, който отначало дохожда при мене? защото той ме доведе до такова изумение, в което целта на стремежа ми се изгуби, и молитвата ми се обърна на злословие“.

29. Когато говорех това, той дойде при мене;

30. и ме видя, и ето, аз лежах като мъртъв и в несвяст; той ме улови за дясната ръка, подкрепи ме и, като ме изправи на нозе, каза ми:

31. „какво ти е? защо разумът ти и чувствата на сърцето ти са смутени? От какво се смущаваш?“

32. „От това, му отговорих аз, че ти ме остави, и, постъпвайки по твоите думи, излязох на полето, и ето видях, и още виждам онова, за което не мога да разправя“.

33. А той ми каза: „стой мъжествено, и аз ще ти обясня“.

34. „Казвай ми, господарю мой, рекох аз, само не ме оставяй, да не умра напразно;

35. защото видях, което не знаех, и чух, което не зная.

36. Моето чувство ли ме лъже, или душата ми бълнува насъне?

37. Затова моля те, да обясниш на мене, твоя раб, това мое изумение“. Като ми отговаряше, той каза:

38. „слушай ме, и аз ще те науча и ще ти обясня онова, което те уплаши: защото Всевишният ще ти открие много тайни.

39. Той вижда твоя прав път, че ти непрестанно скърбиш за народа си и силно тъжиш за Сион.

40. Това значи видението, което преди малко ти се яви:

41. жената, която видя, че плаче, и ти се мъчеше да утешиш,

42. която сетне стана невидима — а теб се яви град, който се зидаше —

43. и която ти разказа смъртта на сина си, ето какво значи:

44. жената, що ти видя, това е Сион. А което ти каза оная, която ти видя като град, току-що наченал да се зида,

45. че тя трийсет години била неплодна, с това се посочва, че през трийсет години в Сион още не била принасяна жертва.

46. След трийсет години неплодната родила син: това беше тогава, когато Соломон създаде града и принесе жертви.

47. А дето ти каза, че с труд го отхранила, това беше обитаването в Иерусалим.